Статистика

Попаднах на това днес. И се сетих, че смъртта на десетки е трагедия, а на хиляди - статистика - така човешкият ум се самосъхранява, определяйки масовото за нормално и обосновано. Според авторката в резултат на "образованието"и "възпитанието" на мен и моите съ(не)ученици се е наложил принципа Всичкигоправят => Немипука => Трябвадабъдакатотях.

Позволете ми да не се съглася. Винаги съм била дотолкова неконформист, че да се превърна в черна овца. Обичам да плувам срещу течението, и когато това течение е било на тровещи се или мързеливи, това ми е било от полза. Но може би аз не съм типичният тийнейджър. Добре, но дори този ТСТ, Типичен, Средностатистически Тийн, най-вероятно има глава на раменете си, която използва за поддържане на жизнените си функции, както и за отдаване на човешките си пороци, в които го обвинява Усреднилата го Статистика. Имайки такава, той няма извинение да не я използва, за да прецени какво и доколко може да прави със себе си. Достъпна му е всякаква информация - в интернет, в книги, в медии, в училище. Той може да разбере не само с колко се е повишила цената на цигарите, но и колко хора са починали от рак на белите дробове за период от време. Проблемът тук е защо малко хора избират да го направят.

За мен проблемът за спасяване на давещите се е проблем предимно на самите давещи се. Не единствено, разбира се - но при положение, че на метри от тях са спасителните пояси на информацията, тяхното потъване може да се тълкува като свободен избор.

В моя град търговците, не продаващи алкохол/цигари на малолетни, се броят на пръстите на ръката ми. Но аз все пак не пуша. Нито трева. Пия рядко - а следващата седмица ставам на 18. Винаги съм можела да си намеря поне алкохол и цигари, и винаги съм имала избора да не ги употребявам. За мен политиката на забрани и ограничения не е ефективна, личният опит и личният избор определят моята, пък и на всеки човек, позиция.

***

Малко извън темата.
Вчера празнувахме рожден ден в парка. Подхвана ни една журналистка от една от местните кабеларки, с въпроси относно местните избори. Ние бяхме на по бира и не изразихме особена заинтересованост по въпроса. Изводи:

Статистиката не е показателна, не само защото изследва малък процент хора, а и защото всеки от тях би могъл да изрази мнение, което не споделя по принцип, афектиран от моментното си настроение/състояние.

Когато си на бира, наистина не ти пука кой ще управлява града ти следващите четири години.

Това важи с особена сила, когато нямаш планове да живееш в града си през посочения период и когато все още нямаш право на глас.

Тези обстоятелства не значат, че по принцип не си съзнателен гражданин, и че по принцип не те е еня за политика.

Кабеларките са безинтересни дори на мен. Не гледам местни новини. Не знам кога ще има местни избори. Не знам кои са се кандидатирали. Ето това вече значи, че нямам активна гражданска позиция и не ме е еня кой ще управлява града ми.

Радвам се, че го изяснихме.