Girlie

Няколко момичешки неща ми се случиха напоследък накуп, нещо нехарактерно за негримирания ми бира-и-шкембе начин на живот. Направих си ден, е, поне няколко часа за мен - за душ, ексфолиране, масло за тяло, педикюр. Парфюм, грим, две нови блузки. Добре де, две блузки от кило :). Никое от тези отдавна не беше се случвало, и ми е много хубаво по повода. Поръчах си някаква козметика от един каталог на Рибс, това пък не беше се случвало от.. хм.. четири-пет години? Подносих си и знаменосната поличка, какво като съм още с шина и патерици. Може би се чувствам вече прекалено онеправдана от, мразя тази дума, но: съдбата и се стремя да се поглезя малко.

Позволявам си напоследък и мляко в кафето. Бях свикнала да го пия чисто, бавно и студено. Така пия повече кафе - поне две на ден, но пък ми е хубаво. Пия си ги от новата германска чашка, която бати ми подари за РД.

Бати се върна. Може би и затова ми е хубаво, чувствам се както преди, когато домът беше дом и семейството - семейство. Всъщност, като се замисля, спрях грижата с разпадането на всичко останало, тогава ми се струваше необходимо и оправдано. Ако бях на сегашния си акъл, бих постъпила другояче. Но, както казваше учителката ми по физика, ако беше баба ми мъжка.." . Сега ми е хубаво, колкото тогава и дори повече. Мислех си, че е остаряване, а то било просто срутване на къщичката от карти, която дотогава ме беше подслонявала.

Случвало ми се е да сънувам как всичките ми проблеми се решават по чудотворен начин, и винаги след такъв сън се събуждам с 24-каратова усмивка. Сега е същото, само че на живо. Имам си мама и си имам бати. Не искам да мисля за времето, когато всичко това ще свърши - малко като героя от "Време да се живее, време да се мре" - харча двегодишната си заплата от щастие за няколко седмици, защото след това промените ще са бързи и извън моя контрол. Гъстота от прелестни, осезаеми, хващаеми мигове. И после раят не бил на земята.