Вчера беше задушница. Вчера ходих на рисуване, с автобуса, който минава покрай гробищата. На връщане, около два следобед, от спирката на гробищата, се качиха три циганчета - просячета. Едното стискаше стотинки - и се замислих дали това е всичко, което са припечелили през деня, или това, което са им оставили батковците, пратили ги да просят. Контрольорката мина и продаде билетчета на всички българи в автобуса - и на учениците с карти за намаление, и на четири-пет-годишните внуци на бабите в черно. Контрольорката мина покрай циганчетата и ги изгледа с поглед, който казваше "Ако желаете, може и да си платите билетчето". Не им каза нищо. Не се опита да ги свали от автобуса. Не искаше да им създава проблеми. Не искаше да си създава проблеми. Те слязоха на моята спирка. Аз - с двете патерици, раница и папка А3, имах проблеми със слизането. Залитнах и щях да падна. Едното циганче - Гошко, което познавам и когато имам, му давам стотинки, ме подкрепи. Висок е около 1.30. Дете. Дадох му ябълка, не стотинки.
Не е луд, който яде зелника. Луд е, който му го дава. Защо си вадя стотинките от джоба и ги давам на контрольорката, ако това, очевидно, е доброволен жест от моя страна, означаващ не плащане за услуга (транспорт), която съм ползвала, а доволството ми от обслужването или, евентуално, благоразположението ми в съответния ден. Ще ми се да си направя експеримент да се държа като циганче в автобус. Най-вероятно ще ме свалят на следващата спирка, барабар с патериците. Има хора, които влизат в автобус и веднага вадят стотинки. Или венага дупчат билетче. Има хора, които не го правят, и, ако са по-тъмнозелени, им се разминава, може би за компенсация на тази "неправда" по рождение - цвета на кожата им. Не укорявам циганчетата, дори напротив - след като те не са наказани за това, което вършат, значи постъпката им е законна. Би било най-малкото глупаво да не се възползват от чуждата глупост. Укорявам расистите-българи, расисти в ущърб на своите. Не може да толерираме беззакония само защото извършителят им е социално онеправдан. Не може да толерираме беззакония от страх, че извършителят им ще ни навреди - това не е толерантност, а малодушие (Юлия). Всъщност можем - но не можем същевременно с това да твърдим, че живеем в правова държава, че сме гражданско общество. Социалната справедливост предоставя права на онеправданите. Социалната справедливост дава свобода по равно, независимо от цвета на кожата. Цветът на кожата не предизвиква социална неравнопоставеност, поне не в държавата, която ни се иска да бъдем.
No comments:
Post a Comment