Ненаказаното добро е очевидно една от дефицитните стоки в нашия свят, наред с безплатния обяд и белите лястовици. Или поне повечето от нас не вярват в нито едно от трите. Може би ще се наложи да започна отначало.
Напоследък често слушам Дарик. Снощи в ефир един бивш генерал от българското разузнаване, забравих името, разказа как през далечната 1986 нашите агенти с риск за международното компрометиране на родината ни са предупредили г-н Кадафи за готвещото се авионападение над райони, в които живеят той и членове на семейството ни. Процесът срещу сестрите беше представен като наказание за това добро, а разтурването на разузнаването ни - като самоотрязване на очите и ушите на нацията ни.
Мисля, че моето мнение по въпроса е по-малко информирано и все пак по-обективно, след като не съм пряк участник в събитията, разбирай не съм си загубила работата като агент след промените.
Ван Гог си е отрязал ухото. Ван Гог е живеел в бъдещ свят, бъдещ дори за нас, който е щял да го разбере. Вярно е, че в началото на 90те с много от антикомунистическите мерки се (е) прекали(ло). Твърдя обаче, че за държава като нашата разузнаването, особено вътрешното, и цялата свързана с него полицейщина не трябва да са приоритет. Поставени пред избор между двете крайности, е по-добре да предпочетем да ни водят за носа, отколкото да харчим време и обществени пари, необходими за развитието на икономиката, в пълнене на гушите на спорно ефективни търтеи зад граница. Това, разбира се, е субективно мнение.
Вярвам, че между хора доброто и очакването за възмездие не са и не трябва да са свързани. Между държави - и тук е трудния момент, е нормално да се очакват ножове в гърба - докато хорските отношения се контролират от междухорски организации, то междудържавните такива в момента са импотентни да изпълняват реално целите си. А при държавите, както при хората, всяко действие се счита морално и разрешено докато не те накажат за него. Докато държавите действат на принципа всяка за себе си, не можем да очакваме ненаказани добрини.
Не може само защото се считаме за засегната страна, да се изкарваме единствено прави и морални. Съветският лагер доставяше оръжие на терористи. САЩ доставя оръжие на терористи. И двете са водили (САЩ още води) "политика срещу тероризма". В големи червени кавички. Просто политиката винаги е била, е и вероятно ще продължи да бъде мръсна работа. Не твърдя, че трябва да си измиваме ръцете, казвайки, че всички са маскари. Дори напротив, трябва да я следим с повишено внимание и да слушаме казаното от политици и в новини и между редовете. Просто политика и хуманистична етика са несъвместими - единственият приложим в случая морал е уталитаристичният - морал на ползата.
***
Докато съм на темата - чух, че в училище се е провела инициатива за съчиняване на писма с начало "Уважаеми г-н Кадафи,". С риск да бъда оплюта от стадото с хартия по реверите, ще напиша за какво считам, че трябва да е информиран уважаемият господин.
Уважаеми господине,
Вие не сте човек. Вие стъпквате всякакъв морал, вашият марионетен съд осъжда невинни на смърт в опита си да изкопчи пари от България и Европейския съюз, за да неутрализира вредата, която немотията, причинена от некадърната Ви тирания е причинила на собствения ви народ, на собствените ви деца. Вие избрахте моята държава и моят народ за изкупителна жертва и затова аз Ви мразя.
Вие сте държавник. Далновиден държавник, готов на всичко, за да защити интересите на държавата си, които в случая на авторитарно управление съвпадат с Вашите лични интереси. Изисква се огромна сила на волята, за да се поддържа политика, подчинена единствено на благото на една държава и в разрез с международното право. Но както знаем, самото международно право е започнало като защита на частни (еднодържавни) интереси. Всичко хубаво започва така - плахо и отхвърляно, и само силата на времето ще покаже дали това дело е полезно и заслужава да продължи. Имайки предвид вашето дългогодишно управление, можем смело да твърдим, че ако и не винаги морални, то вашите действия са били в повечето случаи полезни и на място. Дотолкова егоистична е, по мое мнение политиката единствено на САЩ, и похвала заслужава вашата смелост да се мерите с големите, неподкрепени от сравним с техния демографски, ресурсен и финансов потенциал.
Господин Кадафи,
ако бях държавник, аз бих се държала като вас.
Господин Кадафи,
ето защо аз не се стремя към кариера в политиката.
С разбиране,
Мартина Радева
No comments:
Post a Comment