Това ми беше темата днес по философия - или поне това избрах от трите предложени, или поне така си я спомням, защото след четирите часа думи, думи и думи в главата ми е каша от абсолютни и трансцендентни категории. Моите поздравления за темите, бяха подбрани чудесно. Не мога да ги цитирам по памет, а не си ги записах - грешка. Първата беше относно голямата радост и безграничното страдание, които винаги се срещали. Тя не ми хареса, може би ми е далечна като тематика, защото е по-етична, отколкото философска, материя вече доста далечна за мен. Трябваше да има и такава тема все пак заради дестеокласниците. Помня, че когато аз бях в десети клас, си избрах единствената, не включваща непознати понятия - за свободата, която може единствено да желае самата себе си. Имаше там един Господ, едни лабораторни мишки - изобщо детинска историйка с протагонист вместо есе. Оправдано е, всички сме били млади. Третата тема беше по-обещаваща от първата - за лицето на ближния ставаше въпрос, от където започвало безграничното. Силвето намекна, че можело да се развие херменевтично - относно тълкуването и неговата неточност, както и неограничени възможности. Да си кажа право, по нея не ми остана време да помисля, дори и не я прочетох докрай.
Просто втората ме грабна, заплени и зашемети и имах сили само да почна да пиша и да разпръсквам от време на време вдигащия се пушек, за да прочета бисерите си и да им се посмея с глас. Може би тя беше по-лесна от тази за лицето, но такива ги обичам аз. Кратко и точно изречение, обаче даващо възможност за по-задълбочен анализ на всички думи и на отношенията между тях.
Писах много, обаче голяма част беше синтеза на известни трудове, също мисля, че го попретоварих с термини, за радост на милата ми преподавателка :) , която от три години се опитва да ми ги налее в главата. Съгласна съм, че след като това е състезание и си има правила, трябва да ги спазвам. Съгласна съм, че за да владея дадена наука, да задълбочавам знанията си по нея, трябва да съм запозната с нейната терминология. И все пак е труден преходът от това да си способен да четеш и разбираш на чужд език до това да започнеш сам да се изразяваш, мислиш и дори сънуваш на него. Отнема време, и известно насилие над себе си в съответната посока. Мисля, че единствено в есе по философия и в разговорен немски език имаш свободата да съчиняваш толкова сложни сложни думи. Все още ми е малко непривично, но не колкото в началото - вече не мога да мисля такава тематика извън термините; не се налага да пиша на ежедневен език и да превеждам.
Сега затаяваме дъх и чакаме - всички, които днес се потихме, в очакване на резултата на края на март. Вече нищо не зависи от мен - и именно затова не се чувствам ни най-малко облекчена. Заложих на един стил на писане който е мой отскоро, макар и да ми идва отвътре така. Мисля, че това са си моите мисли, моето уникално мнение, но облечено в общоразбираем, поне за философската каста език. Не зная как това ще бъде оценено - но това съм вече аз, след пубертета, след бунта срещу авторитетите. Вече знам -личното - в блога, общественото - в листите с печат. Много време и много блъскане на главата в златна стена ми отне, докато го проумея, но си мисля, че това е и най-ефикасния начин на учене. Може би както Мечо Пух, сигурно бих измислила и по-ефикасен, ако главата ми поне за малко спреше да се удря в тухлите.
No comments:
Post a Comment