Кифли

Исках да пооправя някои настройки на блога, който упорито отказа съдействие. Блогър друлс. Нищо - казах си и си пуснах Хиподил. Успокояващо.

Хареса ми това. Исках всъщност да добавя целия блог в блогрола, виж горния абзац за детайли. Че се замислих за щастието, телефоните, бековете и кифлите. Кифли в моя край наричат хубави момичета, не държащи да бъдат оценяни според интелектуалния си багаж. Бекове, или дизели, са младежи, възможно от село, пред които произхода им is not to be mentioned. Фешъни са богати бекове, чиито дрешки са не Diysel, a Diesel. Различното между двете групи, освен половия признак, е наличието на пари - интересно е да се отбележи неговото значение само у мъжете. За момиче е достатъчно да е хубаво, оттам натаък се счита, че тя ще се оправи, т.е. ще попадне на партньор от втората мъжка група. Общото между тези три социални групи е начина, по който те изразяват общочовешкия стремеж към щастие. А именно - телефонът. Отдавна за тях отмина времето, през което телефонът беше телефон и толкова - важни са камерките и възможността да дъни чалга през нискокачествен, но колкото се може по-високоговорител. Бях чела някъде, че стремежът към притежание на ненужни високотехнологични устройства е израз на необходимостта на индивида да избяга от неустройващата го реалност.

Брат ми, когато му казвах нещо относно кифлите, отвръщаше просто и ясно: "Завиждаш".

Завиждам ли на безинтересните хора? Има умни и интересни момичета, които, между другото, са хубави. Има момичета, за които, насилвайки се да кажеш нещо положително и вярно, се изчерпваш с "Хубава е.". Докато първите, работейки върху областта от себе си, която искат да развият - интелект, хоби или спорт, съумяват да се съобразят с времето, в което живеят, и да се поддържат, за другите това поддържане става самоцел, на празния им, състоящ се основно в ходене на кафе.Мразя мацките, ходещи на кафе. Всъщност обичам кафе, обичам и да го пия навън в приятна компания. Но все ми се струва, че начина, по който кифлите казват на кафе, съдържа нещо изначално сбъркано. Когато напитката и разговорът спрат да бъдат субстанциални за процеса, отстъпвайки място на стремежа да обсъждаш и да бъдеш обсъден, темите на това обсъждане изчерпващи се с дрехи и кой кого е обичал или бил, цялата идея се изражда.

Или пък не - това си е идеята за ходене на кафе, която чисто и просто не ми харесва. Аз обичам да излизам с някого, на разходка, и сядаме, ако сме уморени или ако ни е студено. Като местата ни за сядане, по ред на предпочитание, са бордюр/стълби, асфалт, пейка, Банята. Това последното е едно от малкото заведения, достойно да ме подслони, без да прочитам в очите на обслужващия персонал желанието да пия по-бързо и да ставам, за да могат да забършат стола, на който съм седяла и да спра да тормозя клиентите с вида си. Банята е студна, мръсна, кафето е скъпо и гадно, а музиката - ужасна. И все пак седя там с часове, и ми е безумно хубаво. Банята няма дрес код. Или напротив - има, но просто това са хората, които се обличат и държат като мен. Мърсоли.

И може би трябва да отделя и малко време и внимание на Общественото Заблуждение. Тихите води са най дълбоки - но хората продължават да го установяват, давейки се в тях. Кифлите са красиви и мили. Кифлите се обличат чисто и спретнато. Повечето хора считат, че кифлите са примерни момичета, които не пият, не пушат и по мъже не ходят. И се прибират вечер рано вкъщи, за да помогнат в домакинството. Повечето хора считат, че цветните и/или мърляви хора са наркомани. Повечето хора считат, че метълистите (?!? те точно така го казват :) са алкохолици. Повечето хора считат, че това е обществената, изпаднала смет, която заслужава именно това - да измира от системното чернодробно тровене и да освобождава красивия свят от присъствието си.

Повечето хора грешат.

Различните - ако обединя всички тези групи под този термин, в повечето случаи са отличници в училище. Имат висока обща култура. Четат книги - много книги, и се интересуват от политиката в държавата си, повече, отколкото представят тенденциозно подбраните новини в медиите. Различните имат мнение - радикално, но обосновано мнение по социално значимите въпроси. Различните слушат различна музика, защото знаят, че съществува и друго, освен лансираното с много пари. По същата причина носят различни дрехи. И, когато седят в кръг на земята на тъмно изоставено място, обикновено водещ е не алкохолът, който присъства, а разговорът. Разговор за книги, за политика, за музика. Мога да ги сравня с бохемската култура на Франция. В повечето случаи различния външен вид е нещо, което остава в пубертета - но радикалния начин на мислене остава, остават и знанията и стремежа към знание, правещи различните лидери - не само политически.

Масовото объркване: произход. Различните са, което са, навсякъде. Кифлите са примерни пред хора. Общественото мнение, е, че човек е по-лош, отколкото показва.

Всъщност обожавам масовото объркване - и защото то потвърждава претенциите ми за елитарност, за стоене над обърканата маса. И защото обожавам израза на изненада в масовото око, когато открие грешката си. Обожавам когато неодобрителният поглед, преследващ ме като мърсол-авантаджия, който е прекалено нагъл, за да си тръгне от някое награждаване, бъде изведнъж преглътнат. Обожавам, когато хората, заговорили ме с очакване да открият изтъпял от трева мозък, не го откриват. Обожавам как никой никога не си признава тази грешка, иска ми се да вярвам, че нещо го жегва тогава това общество.