Павел Вежинов - Повести

Томчето, което четох, е с три повести - Бариерата, Белият гущер и Измерения.

Бариерата

Първият ми сблъсък с Вежинов, още в едноцифрените класове, когато в учебниците по литература имаше творби, а не анализи. "Бариерата" беше едно от ужасно интересните, но незадължителни произведения на края на тези учебници, за които никога не оставаше време и които попивах, докато не внимавах в час. Малко соц, само с обстановката, много носталгично - заради спомените от ранната възраст, когато дори само идеята, че лудостта е неразбрано летене, ми се струваше велико прозрение. Мама ми каза за филма и за песента "Адаптация", която знаех и обичах, но не и по заглавие.

Спри, не си отивай
Днес ще ти направя
най-страшното признание...

Белият Гущер

Покъртваща. Докато я четях, виждах филм, макар че се надявам да няма. Но филм от онези, които обичам, с разкъсан сюжет, необясними действия и без щастлив край. Много битова, с едно семейство от нормални, живи, плътски хора, и много измислена, с нормалната, жива, плътска тяхна реакция на фантастична ситуация. Много психо, тежка и увличаща. Още не ми е отлежала в главата... човек без чувства човек ли е? Докъде води логиката без морала? Необходима ли ми е красота? А и обичам когато протагонистът извърши масово убийство, а повествованието е през неговите очи, с неговите мотиви. И обичам когато хора се хвърлят от сгради и се разпльокват неколкократно с развитието на сюжета.

Вече си имам нова любов. Вежинов.