Пиша набързо, откраднах си няколко минути между душа и кафето. А бързам, защото дори и в събота не ми било писано да се наспя, ще ходя на Олимпиада по английски (зуб-зуб) . След което се мятам на първия удобен влак към Варна, за да прекарам един чудесен посемеен уикенд. Така че, ако се разхождате из Варна и видите шантаво момиче с патерици, трябва да знаете, че не съм аз.
Всъщност наистина няма да бъда аз, защото вече не нося патерици. Вървях си аз преди седмица по бургаските улици и един клоун ме посъветва да ги хвърлям вече. А клоуните, за разлика например от ямболските ортопеди, са особено вещи по въпроса и трябва да се слушат. Така че аз хвърлих прокълнатите дървеса по следващия пострадал роднина на бедния им собственик и прекарах два дни в куцане, докато разбера, че иначе толкова прекрасните ми ботушки не са обувки за прохождане. Така че скочих в белите кецове, някакъв компромис между All star и Jingbao, откраднах единия бастун на дядо и си върнах радостта от движението.
Така че ако нещо ви запрати по улиците на варна тази неделя, се оглеждайте за момиче с чудесно черно палто и бастун, и, ако я видите, бягайте като от огън.
4 comments:
Това за клоуна е интересно... Аз лично навярно бих послушал лекарите... Но със сигурност не съм прав. :-) Не се бях замислял... Хм.. За съжаление, нашествието ми в Пловдив ме лиши от възможността да посетя красива Варна. Може би другия месец ще се занеса до там, че съм обещал :-) Ако тогава си там и все още си с бастун и те забележа... Да бягам ли? ;-)
Не, разбира се, че няма да съм там. Всъщност не знам, може и да бъда, но това с бягането е по избор, макар че бих посъветвала който може, да бяга. Не се знае кога и на кого ще му се наложи да куца и лази, казвам го донякъде от личен опит :). Варна - хубаво. Пловдив - не дотам, поне за мен.
Аз пък обожавам Пловдив... Не знам защо, не мога да го обясня. Самия град ми действа много хубаво, някак. Баба ми казва, че това е защото пра дядо ми е бил погребан там. Едва ли е от това, но все пак си остава любимия ми град. :-)
А инак, жалко че вероятността да си във Варна другия месец е малка... Бих се радвал да не избягам, ако те видя :-) В смисъл... Би ми било интересно да се запознаеме. Ти си интересна личност. Нищо де, някой ден... Знае ли човек.
Недей така, ще ми порастат ушите :D. Някой ден - и аз ще се радвам да се видим, предполагам.
Пловдив... е свързан в спомените ми с голямо разминаване между очаквания и резултат, дало началото на дълъг тежък период още когато бях по-малка и задълбавах в такива неща. Може би го преживях, надявам се да е така.
Post a Comment