нямам време за задачи и рисуване,
нямам време да се видя с бати, защото той си тръгва скоро,
няма време до завършването ми,
нямам време в училище, училището като една определила ме вселена, в която обичам да бъда и съм свикнала дотолкова, че когато я изтеглят от живота ми, ще бъде заменена от голяма дупка,
нямам време.
Имам нужда от един бавен, точещ се ден, както летен ден, когато си на осем. Имам нужда да следвам някого, да следвам бати, той да е до мен, и да не съм се научила още да проблематизирам нещата.
Снимката е на Любомир Настев, правата, предполагам, също :)
No comments:
Post a Comment