Много е трудно да си непукист, особено ако си непукист-позьор. Не само че трябва да не задълбаваш в нещата, ами когато те нараняват, да се правиш, че си добре. The great pretender. Мисля, че съм напред по пътя си към откровения непукизъм и само в дълбоките алкохолни нощи изплува другата ми, пукистка страна.
Не ходя на уроци по математика. И аз не знам накъде съм се запътила с амбициите си за престижни специалности. Нямам рокля. Нямам диета. Нямам кавалер. Нямам обувки. Няма да си правя прическа, нито грим.
И все пак съм щастлива. И все пак ще бъда щастлива на бала си. И все пак знам, че ще вляза в УАСГ. Тази година. Догодина. Следващата. Защото ако животът ми се състои от три основни части: поставяне на цел, постигане и гледане как се разбива надолу по хълма, то първата от тях е вече факт. Работя по втората, след което - след Х години, ще имам свободата да се излегна и да наблюдавам третата: как животът ми се сгромолясва. Обичам теорията за Абсурда, както бавноразвиващите се деца обичат клатенето напред-назад. Успокоява ме.
Обичам живота красив, окрилен,
животът е скъпото, святото нещо,
което отива си бавно от мен
Петя Дубарова
No comments:
Post a Comment