Не, няма да пиша дали обичам или мразя празника, червените карамфили с розова панделка и лицемерието. Празник, основаващ се на първични полови белези.
Днес майка ми каза, че Венера, Юпитер и Сатурн били в голям тригон, което на нейния език означава, че си е позволила да подигне за малко глава от ежедневното и да бъде щастлива. Всъщност и аз съм щастлива, дори много, от един загубен, слънчев ден. Мога цял живот да прекарам така, губейки слънчевите си дни с приятели.
Could we stand right here
till the end of time
till the earth stops turning
wanna love you till the seas run dry...
Lamb - Gorecki
След училище седнахме на стълбите - както, според представителната анкета от проекта ни по Свят и личност правят над 60 процента от анкетираните, и беше красиво. Всъщност беше женска красота, на месеца, усмихнал времето си, и на момичетата, хващащи слънцето с коси и лица, косото, топло мартенско слънце, нагряло цимента. Дори да не ги познавах, бих ги видяла красиви този следобед - а познавайки и обичайки ги, имах сили само да стисна коленете си с ръце и да се защитя от красотата около мен. Стана ми толкова топло отвътре, че не можах да го изразя. Захлупих се върху коленете си, сигурно съм изглеждала тъжна. Не говорихме. Радвам се, когато си говорим, но радостта, че имам приятели, с които да мълчим, не се побира в мен. И ми става топло, и бързам да бутилирам за зимата.
Получих подаръци за рождения ден, не очаквах. Имам мой портрет, очи и шапка, от човек, с който почти не съм говорела и който обичам толкова много. Имам и копче.
Купих си дрешки, пак от кило. Както си вървях от витрината ми махна едно черно палто, шмугнах се вътре и се сдобих не само с него, но и с чифт дънки с широки крачоли, общо за 12 лв. А бях подготвена да дам 150 само за палто другата зима. Но това е чудесно - черно палто до малко под коленете, с възможно най-семплата кройка. Сигурно ще го нося през следващите 10 години :). Никога досега не съм имала палто, било то и от 6 лв. Баба ми разказва как навремето първото палто на момичето се купувало от първата й заплата. Моето беше 1/3 от поредната стипендия. Човечеството прогресира, знаете.
Изобщо, днес празнувам пола си. Нищо лошо, щом има повод за бира. Излизам да полея палтото, в двата смисъла.
Иска ми се да мога да нарисувам слънцето, само слънчевия блясък върху лицата, върху косите. Пробвах веднъж, но резултатът не беше бляскав, не колкото слънцето в лицето на човек, който обичам. Иска ми се и някой друг да види слънцето.
No comments:
Post a Comment