22 March 2007

Бижу


Купих си бижута. За бала. И за да има отчетност, знаете, отчетността е едно от най-хубавите неща в този свят, наред с едно гърненце с мед и две гърненца с мед, накарах Криси да ме снима специално за тук.

(На снимките се виждам или аз, или те.)
Сини тюркоазени топчета, от ..хм.. син тюркоаз :). Точно това, което исках - и като цвят, и като материал, и като цена. Обожавам естествени камъни, а този е и в един от най-любимите ми, най-странни цветове.


Купих си и рокля. Синя. Което е повод за размисли по типично женски въпроси от рода на това дали ПМС е оправдан научно при положение, че ефикасно се лекува с пазаруване. Искам да се извиня на всички, които в тази нещастна шейсета от живота ми са се озовавали близо до мен. Така де, ако някога някой е особено зъл към някого, особено в случаите, когато злият някой съм аз, то той определено има нужда от спокойствие и чак след това от втори шанс.

И за да спазя антихронологичната стилофобична традиция на този пост (този блог :) , трябва да направя кратка ретроспекция на миналата събота следобед, по-известна сред света като 17.03. Така де, оказах се в Сливен, посрещаща излезлите от състезание по физика свои приятели, с които, ако не рискувах да направя това изречение дълго и тромаво, бих добавила, че съм много горда и в същото време е ужасно странно как амбициозен мърсол като мен може да се намери с такива хора, дори по-странен е момента какво освен евентуалната полза за самочувствието ги задържа близо до мен. Румен, момчето от моя клас, се класира първи. На национално ниво. (Той казва, че не той е добър, а просто добри физици няма. Защо всички умни трябва да са и скромни?) Доколкото разбрах, Васко от Добричкото ПМГ също е влязъл в тройката. Тц-тц, с какви хора се събрах, след какви хора се влача... с какви хора пия бира!

Последва тягостна безбирна седмица. Боли ме гърло. Стоя си вкъщи и решавам задачи. И пия чай с ром. И съчувствам на героините на Ремарк, отчасти заради склонността им към туберкулоза и застояване в досадни санаториуми, но основно заради проблема с намиране на златни обувки. След двучасово търсене мога да предоставя наръчник на пробвалия (а.к.а. приложна Мърфология):
-Има различни цветове златно.
-Само един от тях подхожда на роклята
-Моделът, който харесате, се предлага във всички останали цветове
-От модела, който харесате и е в подходящия цвят, няма вашия номер
-Ако горните три условия са изпълнени, то съответната обувка не е била предназначена за ходене

Озовах се с чифт пантофки в подходящото златно, на добра цена, и в лек куц бегом към Пловдивската гара, за да се метна на Дианата, както, откакто се помня, наричат култовия "експрес" до Ямбол. И съответно е нужно да отбележа, че мнението ми за Пловдив подлежи на промяна, след като е било изградено в афектирано състояние :Р.

2 comments:

Стоян Христов said...

Честити рокля и тюркоази! Със здраве и щастие да си ги носиш.:)

марта said...

Благодаря, ще се постарая за здравето :), пък и за щастието, имам нужда.