Не, не става въпрос за романа, а за гордостта, предразсъдъците и другите етични категории в моя живот. Все още не зная дали имам повод за гордост с Олимпиадата по философия, или за срам от цялото ми излишно бръщолевене по темата, от предразсъдъка :), че следва да я имам като резултат от гордостта от минали години. Не зная дали на тази по английски 87те ми точки са достатъчно основание за гордостта ми, или по-скоро за яд от трите липсващи, които биха ме пратили на национален кръг. Не знам дали гордостта, която ме обхваща понякога, не е ужасно голям порок или, напротив, по-скоро трябва да се оттърва от скромността, когато искам да споделя колко ме чопли неизвестността, а замълчавам, за да не прозвучи като хвалба. Уф. Оплетох се, имам тенденцията да правя нещата по-сложни, отколкото са. А можех да го събера в две изречения: Къде са ми резултатите, Иване?! Нали обеща?
Багажът ми е стегнат, очаквам утре по няколко причини. Утре Мая има рожден ден... Моята малка велика илюзия, най-доброто нещо, което МГ ми донесе - а съдейки по своите гимназиални спомени, всеки може да предположи за колко хубави неща става въпрос. Утре ще ходим до Кабиле, и до Зайчи връх най-вероятно. Утре пътувам за София, и ще има много задачи в много влак, две неща, които обичам. А скоро може да има и бира, защото гърлото ми се повлиява изключително добре от черния чай с ром. Утре може и да има резултати :), но нищо не се знае. Какво искам? Искам да класират Маичка, от хората, които познавам, включително себе си, тя е най-заслужаващият да отиде там. Следвана може би от Рени.
Къде са ми резултатитеее?!
No comments:
Post a Comment