Планове

Мама, но ако някой я познава, много моля да не й казва, много често е права. Много често ми казва неща, в които не вярвам и които установявам с продължително и болезнено блъскане на глава в стена. Последния път, когато това се случи, й се оплаквах от контузиите си и как всичко, което съм очаквала, се променя до неузнаваемост, всичките ми планове се провалят. Тя ми каза, че тогава може би просто не трябва да си правя планове.

Но аз не мога да спра, не мога да спра да очаквам хубавото и да си подготвям план Б в случай, че то ме подмине. Усещам се напоследък как се унасям в планове и в очаквания - било то за април в София, по курсове и изпити или за пътуване до Пловдив в отчаян опит за рокля, или просто за най-доброто, което очевидно предстои. Но и сега ми е хубаво - откривам с изненада как съм се изтърколила от депресарския си период и не мога да си изтрия глупавата усмивка от лицето, въпреки умереното недоволство от средата си.

Върнах се вкъщи след много зареждащ уикенд, макар че нищо особено не се случи. Нищо особено - малко снимки, много разговори, обидно шоколадова торта в Крамер, пробване на рокли(!) и един огромен портокалов сок.

Следващата седмица се очаква да мръдна до Сливен, но поне този път няма да има замесена рокля, само Васко на състезание по математика. По-следващата съм в Пловдив, евентуално и Асеновград по изцяло роклен въпрос, който ако и тогава не се уреди, ще прибегна до самоушиване. Мисля, че мога да се примиря с подигравателните показалци към рокличката, с тайната надежда да им го върна тъпкано пред Стената на Плача. Което ми напомня да спомена последната добавка в плана, именно освен другите да държа и изпит по английски в СУ под мотото каквотощедастава.

А и планирам да намаля бирата до 2-3 на седмица. Трудно е.