За Гюро Михайлов, циганите и невербалното общуване

Събудих се аз днес - което, както и да го погледнеш, е по-добре от това да не се събудя, и се почувствах отпочинала и наспана. Часовникът на стената сочеше десет, което днес очевидно значи единайсет, и аз се почудих какво ще се обърка в този перфектно започващ неделен ден.

Кхъ. Кхъ-кхъ. Гррргхкх.

Прозвуча от мен в отчаян опит за комуникация. Ангина, очевидно безбирната седмица не е дала резултат и сега се наливам с черен чай вместо с кафе. Така че мога официално да обявя тази неделя за Неделя на Невербалната Комуникация. Все още мога да се усмихвам :), което, както и да го погледнеш, си е по-добре от това да не мога.

Вчера бях на рисуване (което, предполагам че на свой ред е по-добре от това да не съм била) и установих, че това е цяло приключение. Започнах с преждевременната необходимост от раздвижване и сутрешен крос в гонитба на тръгващ автобус, единствения за цялата сутрин. След което учителят ми, който също беше малко болен, намекна, че "само аз, Мартина и Гюро Михайлов" правим такива подвизи в името на идеалите си. :D

Писах аз преди и по-преди за циганите. Вчера станах свидетел на Циганско - част три. Автобусът от рисуването спира до гробищата. На спирката - три баби, дядо и циганка с две циганчета наобикалят вратата. В този ред. Контрольорката застава до вратата, бабите и дядото се качват. Контрольорката крещи на ромката, която само е качила крака си върху първото стъпало: "Хич не ми се тъкми! Няма да се качиш!" и затваря вратата ръчно.

Тук следват мислите на Марта, спешъл едишън:
Он дъ роуд ъгейн...
Я-я Ромка. Дано се качи от другата врата, защото иначе пак ще се наложи да дишам през устата
WTF??!
Еми ще си дишам през носа явно. Ама ще пиша в блога и съвестта ми ще е чиста, че не съм участвала в дискриминация.
Он дъ роуд ъгейн...

Ако подходим логично, има три възможни изхода от ситуацията - гореописаният, този контрольорката да ги пусне в автобуса при условие, че още на входа си платят билетите, и този да ги остави да си пътуват без билет. И в трите случая има брутална дискриминация, било на ромите или на нормалните редовни пътници, които са принудени да плащат билет само защото кожата им не е тъмна. Всъщност единственият извод, който поне аз можах да си извадя от ситуацията, е че когато тези ромски деца пораснат, няма да си плащат тока, дори само за да отмъстят за това, което се случи вчера.