Мисля си аз едни мисли относно християнските празници и съпоставимостта им с моя атеизъм, за бог като Абсолют и способността на антропобитието да прецаква хората.
Много обичам тази картина, не тигрите, голите жени и течащите часовници. Много обичам този Дали, който поглежда на религията буквално от друг ракурс - виждали ли сте църковна фреска, в която кръстът да е гледан отгоре? За църквата няма пространство по-високо от него, саможертва по-голяма от неговата. Салвадор Дали вижда Надкръстието, гледа от него, третира религиозните догми както Ешър перспективните закони. Не изглежда ли сякаш Иисус напряга човешките си рамене в опит да полети?
4 comments:
Така ли ти изглежда? Винаги съм виждал друго - един баща гледа от Горе кръста и клюмналата безжизнена глава на сина си. "Татко, ако е Твоята воля, отмини ме с тази чаша, но не моята, а Твоята воля да бъде." Какво ли си мисли, гледайки, няма да разбера (проумея, почувствам) никога. Или поне много се надявам, че няма. "Aко е Твоята воля"? Толкова просто...
Следването на чуждата воля, подчинението на авторитета, бил той и Божи, е една от неприятните ми страни на конвенционалните религии. Лесно, удобно, контролируемо. Богохулен е самият опит на вярващия човек да опитва да гадае мислите на Създателя си, да се постави на негово място, да се ползва от неговите очи и уши, ако тези човешки термини са изобщо приложими, но в това виждам един красив, приложим за мен бунт.
Не, не, какво говориш... Със сигурност не те убеждавам да смениш УАСГ с Богословския факултет. :) Аз самият не съм религиозен и смятам, че човек трябва да е добър, да обича другите и да се стреми да не вреди никому, просто защото вътрешно усеща,че така е правилно, не защото го е страх от Бога. Както и че не бива особено да надценява бунтарството на своята нерелигиозност, освен ако не живее в някоя фундаменталистка ислямска държава.
Исках да кажа, че тази картина (погледът от горе, на Бог) vs. обичайното разпятие (погледът от долу, на публиката) ме кара да се замисля за другата страна на историята, за която няма написани евангелия и не се чете на Разпети петък в църквата. Например за това, кое е саможертва и кое - жертвоприношение. Или какво е да откажеш на сина си да отидете на кино и какво - "да го отмине тази чаша" (ако и двете са въпрос на "твоята воля").
СИ понеже си говорехме за картини, ето ти още една изключителна гледна точка в две различни Медеи:
http://cgfa.floridaimaging.com/delacroi/delacroix20.jpg
http://www.metmuseum.org/Works_of_Art/images/ap/images/94.8a.L.jpg
Първата е ужасно клише (нищо, че е на Дьолакроа), втората ще те накара да прочетеш отново историята, може би по друг начин.
Уффф.
Казва един мой приятел, когато думите не достигат, или когато въпреки всички усилия оставаш неразбран.
Уффф.
Казвам аз, поразочарована от неразбирането към и от мен, както и от очевидно недостатъчната си обща култура. Историята за Медея не прочетох отново, прочетох за първи път. И може би най-накрая (след като го каза в прав текст) разбрах, че виждаш проблема за жертва и саможертва. И си мисля, че както коагто подаряваш подарък, се радваш заради чуждото щастие, така и когато жертваш някого, сам си причиняваш страдание, наречи го съвест. И тук стигам до едно общоприето, но съмнително схващане за жертвата като утежняващо, а саможертвата като облекчаващо съвестта действие.
Уфф.
Имам склонността да утежнявам нещата.
Post a Comment