Да ми се ненадяваш

Всъщност днес беше хубав ден, един от тези хубави и дълги дни, които ми се случват напоследък. Започна вчера, тоест пак стоях до късно, този път поне беше оправдано - ходих на рожден ден. За момент се почувствах остаряла - не защото момичето навършваше 19 (както ще направи моят клас тази година, моят почти бивш клас), а защото се озовах в хол с храна и малко алкохол, и тиха музичка. Беше само за момент обаче, всъщност се оказа, че никой не е остарял ( it ain't over till it's over), размазах се от танцуване, в резултат днес ме боли врата, както впрочем и всичко останало. Ако не ме беше страх от хипарските думи, бих казала че си тръгнах изпълнена с любов към всичко и всички, суркайки кецовете си по пусти нощни улици с лампи, отразяващи се в асфалта, промушващи се през новите листа на липите в една топла, топла вечер.

Съответно на сутринта се успах, изпуснах автобуса и вървях пеш до рисуването (всички автобуси до гробищата, които ме устройваха като посока, бяха пълни с ръгащи се и крещящи баби, днес е задушница), закъснях с около час, само за да открия, че шишето с вода се е изляло в раницата и ми е намокрило всичко вътре, както и дънките. Оказа се обаче, че това е много успешна рехабилитация за Кени (както в моменти на умиление наричат крака ми заради гадния му навик да умира в най-неочаквани моменти като онова от Саут Парк, в оранжевия гащиризон). Двуседмичния оток, последвал удара на Кени в една пейка, при това преди бирата (всъщност пейката най-нагло ми отне предимство), поспадна в резултат на часове скачане и километри ходене. Да му се ненадяваш.

Имаше още следобеден сън и кафе с мама, две много зареждащи неща :). И бира в парка. Обясних за положението със знаменосната поличка, чието призвание в този живот очевидно е да бъде пито бира с :) (добре словоред), всъщност бях много дарк'н'спуки, цялата в черно. И опитно установих, някъде на средата на едно пишкане в трева на лунна светлина, че вече мога да клякам. Изобщо романтика. И отново съм щастлива, да ми се ненадяваш. Не съм го очаквала от себе си. Някои от хората, с които бях, познавам отскоро, а заедно си пеем на глас неща, които обичаме от години, всеки сам за себе си, и то не класически и познати. И това в малкия град, който си мисля, че няма с какво да ме изненада, (в който нещо друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи).

Излязоха резултатите от Олимпиадата по философия, поне частта от тях, в която намерих своето име. 72.5. То вече стана ясно, че очаквах повече от себе си, както стана ясно, че с това не настъпи краят на света. Да му се ненадяваш, свят.