Понякога усещам присъствието си, усещам себе си и слоевете в себе си, както тютюневия дим, натрупал се с годините и ожълтил тавана на стаята, усещам в гърлото си, влизайки вътре. А понякога усещам присъствието си като пластовете от мен, натрупани върху хората и предметите, като багажа, който съм им дала да носят, както, влизайки в задимената стая, усещам присъствието на отнесения с краката напред пушач наслоено по стените. А понякога се разтапям и аз, и моето присъствие, някак спирам да го излъчвам, спирам да го възприемам, отразено от околното и усещам как вървя и изчезвам както в един клип на Coldplay. Поздрав с един човек, отразен в средата си.

Известието

Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.

Превод Валери Петров
Жак Превер, разбира се :)