Аз карам колело, вече от около месец, което за човек с контузен-гипсиран-разгипсиран-шиниран-проходен-контузен-шиниран-опеиран-гипсиран-шиниран-проходен крак си е цяло постижение. Всеки терапевт, който попитах, ми казваше, че вече може, но - внимателно. Днес се убедих в това. Всъщност отдавна вече не падам с колелото - или поне не толкова, колкото през дългите лета, когато бях на около десет и времето се влачеше около одраните ми колене и заледените сокчета. Вече не падам толкова, обаче когато падам, се троша жестоко. Но това е една друга тема.
Преди време бях гледала у един познат стикер за автомобил - "Преди да отвориш вратата, погледни в огледалото - може да идва велосипедист". Интересно колко много хора се озъртат за кола, която би могла да им отнесе вратата и колко малко - за велосипедист, който биха могли да отнесат с нея. Днес за малко да ме отнесат с врата, но понеже карах със съобразена скорост, се разминах само с рязко спиране и нацупване към мадамата, която не намери за нужно да се извини, може би дори го очакваше от мен.
Не е възможно за велосипедист в движение да се оглежда освен за всички потенциално опасни ситуации на пътя и за хора в паркиралите коли, и да предвижда евентуалните им намерения за слизане от колата. По неписания правилник за движение в България обаче предимство има по-здравият, по-тежкият, а отхвърчалият велосипедист или мотоциклетист влиза в черната хроника, катастрофа например поради несъобразена скорост. Черна хроника, която никога не уточнява кой точно не е съобразил скоростта си.
No comments:
Post a Comment