У-Н-Г

Написано на 05.07.2007

Това ще бъде един битов пост, съдържащ нищо специално, един ден от едно лято, недорасло да се нарече ваканция нито отпуска, хвалба със свършена работа и малко вайкане за това колко е страшно да си сам и порасващ, малко вайкане за болежки и остаряване и малко бавен летен страх съвсем не навреме. Чувствайте се предупредени и двамата :) .

Днес най-накрая успях да стигна до личния си лекар, или по-скоро за пореден път успях да стигна до кабинета му и за разнообразие намерих и лекаря в него и се сдобих с - познайте - направление!!! Ако някой се чуди защо в българското здравеопазване няма пари, не трябва да обвинява недобросъвестни лекари в отклоняване на средства - чисто и просто моите прегледи при специалисти бавно, но сигурно разоряват системата. Този път се запътих към един оториноларинголог, който четеше Хари Потър и орденът на феникса, което, странно, ме зарадва, може би защото прекалено малко хора четат книги тези дни, каквито и да е книги. Носът ми беше намазан с кафяво щипещо нещо, което предстои да се повтори и потрети в близките седмици, а личната ми аптечка набъбна освен с двата вида хапчета за коляно и с капки, мехлем и два вида разтворими витамини. Имам чувството че цялото това систематично поглъщане на Менделеевата таблица ще резултира в отделянето й чрез всички телесни секрети, дано поне преминаването й от един телесен отвор до друг даде някакъв положителен ефект.

Страх от изпити, мързел и неспособност да се съсредоточа, как може нещо като рисуване да се прави по задължение и по часовник, страх от изпити, толкова много зависи от това и колкото и да искам да бъда спокойна и да си направя удоволствието, не зная дали ще успея. Какво ще правиш, ако не влезеш във ВИАС? Не исках да се питам сама, не исках да си повярвам, но това е възможно, може би дори вреоятно и бавният страх пропълзява в мен, ако не вляза във ВИАС, ще вляза в Любен Каравелов, ако не вляза в Любен Каравелов, записвам ФМИ и догодина пак кандидатствам, но на самоиздръжка, и ако наесен съм във ФМИ, well, май ще трябва да мина на самоиздръжка по-рано от очакваното.

Като казах работа - няма да работя това лято, или поне няма да работя във Варна при братовчедка си. Беше ми отказано и не настоях, щеше да е прекалено голяма услуга. Шибани пари, както се пееше в една иначе толкова мелодична песен. Така искам да повярвам в себе си и да успея да си намеря (по възможност нескапана) почасова работа наесен. Уффф. Досега не съм си намирала работа без връзки, не знам дали ще мога, страх ме е, не вярвам, че ще ме вземат, страх ме е от онзи безмълвен отказ, когато не харесат външността ти, а с неквалифицирания труд няма с какво друго да се представиш. А просто искам да нареждам тоалетна хартия в супермаркет.