А ако стана архитект, няма ли да продам идеалите си и да започна да проектирам незаконни или поне неморални хотели по морето? А ако стана архитект, няма ли да допринеса за ужасно застроените, неуредени градове? А ако стана архитект, бих ли оставила децата си да гладуват, или да не получат възможно най-доброто образование, за да бъда последния глупак, оставящ голям проект на друг? А дали всеки път, когато казвам на родителите си колко е гадно да си беден, не забивам хиляди ножове в гърбовете им, които те понасят мълчаливо като Малката русалка, решена да спечели обичта на повърхностния принц?
Една приятелка ми каза, че (,като порасне,) иска да работи в банка, да има пряк началник и нищо да не зависи от нея. "Защото, ако знаех, че нещо зависи от мен, щях да се чувствам виновна за гадния свят, в който живеем." Дайте ми, моля, сандъчето с пясък, искам да заровя главата си.
Не е ли ужасно хубаво, ужасно приятно, нищо да не зависи от теб? Да си никой, понесен по течението към края му. Всеки избор е толкова тежък пред лекотата да се рееш.
"Непоносимо тежката лекота на битието" се казваше книгата, която ни даде на заем учителката ни по философия и която едва не загубихме.
Няма ли да стана още един от изнеслите се от малкия град в големия, станали малки, станали никой, живеещи и умиращи незабелязано? Искам да не остана в София, когато завърша, искам, ако някога имам деца, да отраснат в света на моето детство, да си играят вън до посред нощ, да се радват на филиите с лютеница, да се катерят по дървета и да падат от колелетата си, за да ги подкарат отново. И искам, ако някога имам деца, да мога да им осигуря образование в добра гиманзия и в добър университет. И искам, ако някога имам деца, да мога да им дам избора да паднат и да се ударят, избора да се хранят или не, избора да учат или да работят - така както този избор беше даден на мен.
Искам да дойде Неделя, както болният на легло очаква смъртта си, както изпратеният гост чака асансьора. В неделя излиза клaсирането за ВИАС. Защото, ако стана архитект... но тук се повтарям. Толкова много зависи от това, толкова много. И не идва, и не идва пустият му асансьор...
Марта ОСТ - Queen - Under Pressure.
1 comment:
"Човек и добре да живее... оставя след себе си това, което е съградил" (кан Омуртаг)
А ти си избрала да бъдеш Строител:) Ще градиш:-)
Пожелавам ти усмихнати и плодотворни студентски дни:-)
Горан (www.goran.blog.bg)
Ps: Горещо ти препоръчвам една любимиа за мен поредица от филмчета на Дискавари - "Градовете, които построихме"
Post a Comment