никога да не поресна

Понякога за да не се събудя, трябва да не си легна.
Започна в сряда, започна със ставане от сън и дълъг ден в неправене на нищо от многото, което трябваше да направя и се преля в дълга нощ в правене на необходимото и зле прикриван нетърпелив тремор на фона на Пърл Джем, които за първи път слушах онази вечер, онази сиатълска вечер.
Обичам раносутрешния влак, когато съм снощна, когато времето е химера, а времето за обяд - още повече. Не обичам климатика в раносутрешния влак и студа, свиващ крайниците ми на топка около стопчените от нерви вътрешности. Обичам посрещнатия самосиндикално неспециален непървоюлски изгрев и обичам киселините в стомаха от многото кафе.
И не обичам да се чувствам изгубена.
И не обичам да се чувствам загубена, затова не обичам да подавам документи в Софийски. А във ВИАС обичам. И обичам портиера от Любен Каравелов, който ме закачаше относно раницата и Черни Връх. А не обичам нервния глад и лекото слънчасване с умора, които обичам да лекувам с кафе и сладолед. И с крадене на плакат на Пласибо.
Обичам да пътувам с гардския транспорт, особено когато съм с багаж, обичам да споря с контроли и да изтървам влака, защото обичам огромното капучино с канела и Ремарк в Халите, в което резултират трите.
Обичам Искърския пролом.
А Северна България е повече България, отколкото Северна. Прекалено много хълмове обаче и много малко слънчогледови поля.
Обичам таратор в края на деня.
И обичам мацката, която ме почерпи с желирани жаби във влака.
Обичам две-в-едно, когато не съм очаквала, че ще намеря кафе изобщо. И така обичам варненския Слънчоглед. МХМ, Магазин за Художествени Материали.
Палтки, плаж, лунна пътека.
Коли, еднократна пластмасова посуда и изгорял боклук.
Къпане в морето, от което излиза слънце.
Приятели. На 150 километра от мен.
Сън, много сън.
Бодиборд, който рисувам с акрилните слънчогледени боички за суперЛюбо.
Още сън.
Кранево. Къде е, къде е, къде сме, не трябваше ли да сляза, не, не още, кранево, други приятели.
Колко познанства са били абортирани в зародиш от темерутщина и свян.
Бира, влак, сън, книжка. Тунджа, слънце, рибари, вкъщи.
Вкъщи.
Не вярвам, че се случи на мен. На мен, на мен, на мен.
Понякога, за да не се събудя, просто трябва да не заспивам.