Обичам-чам-чам-чам...

написано на 2.06.2007

Срещнах Сави днес, която ме попита обичам ли. Ама не някого, уточни. И всъщност осъзнах, че днешната ми запълваща разходка е била именно запълваща с любов, към слънцето, парка и Ремарк, към бирата, към хлапето, което се учеше да кара колело с помощни колелета и си припяваше и дори към чичкото, който приседна до мен и с който близо четирийсет минути си говорехме за живота от нещата. Запълване, така нужно след празните дни и празната почивка от тях. След това лепихме плакати със Сави, така де, тя ги лепи, за предстоящия в Ямбол театрален фестивал. И изведнъж усетих, както човекът, на име Абдул Абдул се усетил, докато си хапвал кус-кус, че си припявам Дюран Дюран - Ordinary World. (...and if I try to make my way trough the ordinary world I will learn to survive...)

Oбичам... и както си търсех картинка на Сенки в Рая, (която така и не намерих), намерих няколко блога, които ме грабнаха. Така де, грабнаха ме два от тях, в чиито архиви се рових последните няколко часа и съответно не остана време за другите: Дете и Мартин. Първата покъртва с бруталност, вторият стряска със съвпадения. И все мисълта, че блог-реалността няма нищо общо с физическата, ми крепи стереотипите за свят.

Моментите, които обожавам, са тези, в които си пея, че обичам, както когато ме обраха в друг град и нямах пари или документи, за да се върна вкъщи. Подскачащото примирено-щастливо чувство, когато презирам благата. Или когато не си пея нищо, все още стресната и няма пред красотата.

Любимец на деня: Smashing Pumpkins, чиято дискография попадна на харда ми след смешение с един чужд такъв на Нова година у нас и още не бях намерила време да ги прослушам. Много малко хора могат да пеят ...today is the greatest day ... така, че да подхожда и за най-тъжния ти ден.

today...