Това, което ми е причинило най много болка, са амиакотата, съжалението за нещо, което не съм направила, и неудовлетвореността, че не мога да направя всичко. Човек е нещастен, защото не може да бъде всичко, което иска да е. Защото не може да бъде бог.
И всичко би било толкова по-лесно, ако не бях притеснена, ако можех да спя нощем и да работя, така де, да се готвя за изпитите денем. Не зная коя поредна вечер стоя до малките часове, посадена пред компютъра или с книжка в леглото, защото в момента, който евтините разсейки напуснат съзнанието ми, в него се промъква голямата Паника и голямото Амиако, този път с бъдещ нюанс. Амиако не вляза, амиако не успея. И денем недоспалата ми глава и треперещите от кофеина ръце не могат да сътворят нищо, седя с часове на бюрото пред листа и моливът ми не помръдва. Химикалите ми свършиха преди седмица, още не съм си купила. Неуспешните опити за цветна задача съхнат смачкани на кълбета по пода и когато творческия хаос на творческия блокаж ми дойде в повече, излизам навън при приятелите и бирата и някаквия смисъл на деня ми. Толкова е хубаво и толкова страшно.
All the love gone bad
turned my world to black
tattooed all I see
all that I am
all I'll be...
2 comments:
Половин минута не мога да се сетя какво е това "амиакотата"... срам! :)
Може би идва от прекалено много фентъзи? Звучи добре за име на цивилизация от малки и досадни същества.
Post a Comment