И все умирам от смях

Излязоха резултатите от първия изпит по математика в Софийски. И тук много ми се иска блогът ми да не излезе на челно място в някое гугъл търсене, особено в такова за резултати от изпити, защото, колкото и да ме блазни идеята за нови хора, случайно достигащи до интернет прозорчето към душевната ми тоалетничка, в този пост няма да става дума за това.

Което ме поставя в патова ситуация, тъй като наистина бих искала да се насладя пълно на удоволствието да блогвам редовно и по много, докато съм вкъщи, а в същото време ако не пиша за онова-което-не-бива-да-се-споменава и което-споменах-два-пъти, оставам някак без тема. Още повече, ако изтрия първия абзац, за да залича явното противоречие в него, ще остана както без половината си пост, така и без брилянтно поставената в увода темичка, подтикваща към по-нататъшни разсъждения. Да пробвам отначало.

Докато аз се потях в София и ходех по изпити, което са две неедновременно случващи се действия, моите мацки, или поне две от тях, са отишли до Китен да видят трета такава, потяща се там (предполагам, че и тя го може, въпреки че понякога възхищението ми пред нея ме кара да се съмнявам в съществуването у нея на нормални човешки перспиративни и други подобни процеси) в момента за насъщния, като пътя от Бургас до Китен взели на стоп. Не мислех, че това изречение ще свърши, както не мислех, че те ще тръгнат на стоп, но очевидно за всичко си има първи път. И съответно обещание за втори, което, поне при дългогодишните приятелства, се изпълнява. Иначе казано, обещаха ми малък стоп по морето през август - наистина малък, но какво беше онова с нещата, които (мислиш, че) трявба да си правил. И остава надеждата за планина през септември, ниска мързелива планина с полянки и палатки по тях.

И след като съм почти сигурна, че петредовото изречение е отказало потенциалните гугълващи кандидатстуденти, да се върна на онова-което-не-бива-да-се-споменава. Отново имам 5.80, не че се оплаквам, ама какъв беше смисълът да се явявам на редовен, оти ручахме жабетата, ако употребявам израза правилно. Маичка има пак 5.20 и е пак недоволна, не зная защо предпочитам способните хора с ниско самочувствие пред некадърните с претенции, не, всъщност знам защо. Най-вреоятно наесен с нея и с Васко във ФМИ, но да не се отчайвам отсега :D .

До вторник имам още около три дни живот, които смятам да запълня със системно надишване с блажна боя, тъй като баща ми прави ремонт в къщата, която даваме под наем. Толкова обичам да вапцам, а не съм го правила от няколко години. Поне ще изчистя претоварения си мозък от всички мисли и тревоги и ще го оставя да се носи радостно из моретата от АМВ.

Като стигнах до простотиите ( и моретата от тях ), днес се запитахме (с Мая, пак с Мая) дали при гнойна ангина се бият инжекции пеницилин или гентамицин или пък нещо друго. Отговорът беше "Все в гъз.". True, true.