кръв, пот, сълзи и шоколад

..или четирите агрегатни състояния на душата ми по време на изпити.

Започна с влака във вторник и потта, лееща се от мен отчасти върху другите колеги кандидатстуденти, с които гореспоменатият влак беше повече от пълен и тя, горката, нямаше къде другаде да се стече. Потта продължи, за разлика от кръвта от носа, която след посещението ми при у-н-г спря да блика, блопва и шурти в неподходящи моменти от мен.

Чудя се дали е само синдром на човека от малкия град да оглежда всички човеци, покрай които минава, и да точи лиги в онова емайлирано бяло бъбрековидно легенче, което цели да събира всички телесни течности в лекарски кабинет. Но доста вода изпих тези дни, за да възстановя източените лиги, мляс.

И се изпъпчих от шоколад, по-скоро от количествата шоколад, достатъчни да захранят малък сладкарски цех. Да, и от курабийките, които пекат до ВИАС, оле, това е нещо върховно, с една такава курабийка изкарвам шестчасов изпит и остава. И от палачинката ми на Романса, където удавихме мъката от изпита си по математика в сладолед. Мисля си колко сладка, така де, в преносния смисъл, би била смъртта от сладолед. Като смъртта от меденки, смъртта от канела и смъртта от кафе. Но тук се отплеснах.

Разочарована съм от матеметиката във ВИАС, отчасти защото очаквах много повече от себе си. Пак глупави грешки от недочитане. Като излязат резултатите, ще пиша, какво толкова пък, най-много да стана колежка на Васко във ФМИ.

Изпити, повече изпити!

(но по възможност такива, от които нищо не зависи, иначе не е така забавно).