08 July 2007

чернови

Пазете се, иска ми се да ви кажа, защото следва да публикувам няколко поста, които по неясни за мен причини си стоят на чернова от много време насам. Малко като капсула на времето вътре в капсулата, която се явява този блог. Спууки.

Което правя не само, но основно с очакването, че няма да ме има за десетина дни и трябва да осигуря малко четивен материал, което, ако бях печатна медиа, би било еквивалентно на взимането на тоалетна хартия на път, защото никога не знаеш.

А няма да ме има за десетина дни по ясни и обявени причини - отивам на изпити. Сега шест, после още пет. ооох.

И по средата на поредицата изпити се пада рожденият ден на Криси, за който се подготвих с книжка в хартия на цветя и картичка с ламя. Трябва само да измисля къде ще я водя да пием (лимонада), умерено, щото на другия ден трябва да правим цветни. А пустата лимонада много удря в главата, ей! (Ама колко ще е яко, ако с Криси станем колежки, а? ще закръглим към двайсет години познанство и съученичество.)

Днес излязох с колелото и си дадох едно от онези тъпи обещания, ако направя кръгче през Златен Рог (един от Ямболските квартали с гадни панелки и прелестна гледка към реката), значи ще имам прелестно лято (и ще пътувам на стоп, което ми е мечта от доста време, но досега винаги ме е било страх). Тук мога да направя паралел с "Искрица живот" и надеждата, че докато една къща остане здрава, и двама от героите ще бъдат живи и добре. Оказа се, че само фасадата на къщата е оцеляла. Оказа се, че по средата на Златен Рог ми падна педалът на колелото и щях да го последвам и аз, ако не беше заради добре премерено чудо. От всички досадни минувачи, които ме гледаха като изкопаемо, докато се опитвах да си завинтя педала с ключовете, еиднственият, който ми помогна, беше един скитник, който си инвентаризираше нещата в градинката, в която спрях. Донесе отвертка и ми завинти педала (за който по принцип трябваше шестограм) и ми пожела да съм жива и здрава. И аз на него. Понякога се радвам какви хора срещам, и в същото време ме е малко страх от себе си, защото тази ми изненада значи, че, виждайки ги, съм ги отписала като неблагонадеждни. Благодаря му.

Насладете се на свободното си от Марта време. И двамата :D.

No comments: