Еми не съм изтънчена. Не съм тактична, не съм елегантна, не съм възпитана, не съм изискана, скромна и приятна за гледане и/ли слушане. Не съм извадена от кутийка. Еми не съм. И много рядко това ме притеснява. Ям шкембе. С чесън и с бира. И псувам много, да, знам колко е грозно за момиче. Днес се прибрах вкъщи след училище (все още ходя, докато мога) и си направих огромна купа таратор. С чесън. Убийте ме с камъни, харесва ми.
***
Отказвам торбичките. Всъщност не е трудно да събереш краставици и кисело мляко в раницата, ако го искаш, не е трудно да понесеш странния поглед, когато откажеш торбичката, не е трудно и да не го направиш.Вкъщи вече рециклираме. Мисля, че започнах с моите малки стъпки за зелена планета. Йеей!
***
Направих теста по история. С което останаха само три неща, делящи ме от отличната диплома. 6.00. Бива си ме :). Знаейки как често няколко стотни прецакват хората за престижна специалност (било то архитектура или филология), си мисля колко това е важно (и се гордея, че в девети клас имах шестица по немски, за разлика от частта от класа, която ще ходи на изпит по повода, I R smart :). Тъжна съм, ама няма да говоря сега за това. Всеки (почти) го е усещал, или ще го усети, сладката тъга и страх от промяната.
***
Пак чета - и за два дни съм прочела около 400 страници от "Историкът" на Елизабет Костова. Бях слушала за тази книга преди време - че авторката е американка, омъжена за българин, и че книгата е отчасти базирана на действителни исторически факти. Ще пиша повече, когато я довърша - засега само казвам, че още не знам кога и откъде се пръкна томчето от около 700 страници вкъщи. Предполагам, че бати има някаква вина :), но паралелът с неочакването появяване на книги с дракони из фабулата беше стряскащ.
No comments:
Post a Comment