Най-накрая намерих своята рибка, и е точно такава, каквато си я гледах допреди час на по бира в банята, така де, в Банята - умна, многословна, астрологично-окултна, знаеща какво иска и все пак достатъчно като мен, подобна на мен, защото десетилетията познанство са си казали думата. Споменах ли, че намерих блога на Риби?
***
Което ме наведе на мисълта колко точно малък е света и откъде Риби е намерила Mylene Farmer. Откъде, Риби?
***
Днес е голям уикенд за Ямбол. (аз и мойто развалено български :). Мотосъбор, олимпиада по астрономия и две бири за мен, по една за всеки от поводите. И, разбира се, чай с мед, защото гърлото ми пак има свое мнение по въпроса. И тъй като е петък вечер, се прибирам вкъщи рано да решавам задачи :Р.
***
А ако някой случайно се вълнува от общото между задачите, мотосъбора и българския президент, то това е името Цонко Цонев. По-известният от двамата, които знам, е кметът на Каварна, който има реалния шанс да наследи Жорето Първанов след втория му мандат и да бъде успешен държавен глава. Вторият, но не по важност, е моят класен и учител по математика, негов съименник и еднакво подходящ за високопоставената длъжност, еднакво подложим на лозунга
ЦОНКО ПРЕЗИДЕНТ!!!
***
Placebo, 18 юни, Зимен дворец - и не че ми е такава тръпка, но нали съм конформист в нужда от концерт... Дано само Кени издържи.
***
Което ме навежда на мисълта, че Кени (а.к.а лявото ми коляно) напоследък зазлява, надува се като балон и боли и прещраква. И това откакто пак ходя на рехабилитация. Значи, идеята е да го натоваря с движение и тежести, за да заякне мускулът на бедрото (а.к.а квадрицепса :) и по този начин и ставата да стане малко по-стабилна. Да, ама не. Всеки път, когато го понатоваря, се надува и боли, нещо ненормално за опериран преди почти четири месеца крак. А и гадното щракане според физиотерапевта се дължи на а). износване на хрущяла, б). недостатъчно количество смазваща (а.к.а. синувиална) течност в самата става. Тези две неща са май нелечими, или поне ако минат, ще минат от само себе си. Всъщност не е нормално за човек на моята възраст хрущялът да е износен, въпреки това, че едно време спортувах. Не трябва, бахти. На 18 съм. Все си мисля, че ония спринцовки с кървава пихтия, дето ми ги дърпаха от ставата, че да имат нещо общо с недостига на течност, но who am I to know. И тук идва момента, в който мога да задълбая в това как никой не пожела да ми направи МРТ (а.к.а. ядрено-магнитен резонанс) на крака и да каже какво, аджеба, не е в ред. Изследването е скъпо и следователно не го предписват ако нямаш връзки или ако не направиш поне гладна стачка на палатка пред кабинета на някой ортопед. Така де, не ми е приятно как всеки втори човек, който ме види, да ми казва как съм могла да се осакатя така. Някак деморализиращо ми действа. Единственото позитивно нещо, за което се сещам, е че сега разплагам с далеч по-богати анатомичми познания. Дамм. Още няколко контузии и съм готова да вляза медицина без изпит, и то в квотата за момичета.
А искам, така искам да ходя на планина. Не съм ходила от края на 2005та, оттогава всеки път преди приятелите ми да заминат, аз падам, убивам Кени и прекарвам ваканцията вкъщи мажейки го с фастум гел. И някак започва да ми писва. Раницата чака да бъде заведена в Рила, както чувалът и шалтето. Не мога без планина - а не мога и на планина в момента. Разбира се, изключвам варианта с това някой да ме метне в кола в китно балканско село и да прекарам седмица от механа на механа. Нищо против механите, просто има и по хубав начин, поне и за мен, поне за мен след две години. А така ми се ходи на планина.
Все пак благодаря - благодаря на Кени за 17 години вярна служба и за това, че всъщност животът ми досега с него е бил лесен и лек, повече, отколкото би могъл да бъде.
***
Казват ми: тежък и мъчен човек.
Вярно. Така е. Не искам да споря.
Но във живота ни лесен, ни лек
мен ми омръзна от лесните хора.
(Дамян Дамянов - Мъчен човек)
***
Поздрав с един паразит:
Хиподил - Друго няма
Виждам само море и небе,
син цвят,но не носи наслада.
Самотата не може да спре,
самотата ми не е досада!
Цял живот се опитвам да чувствам
под краката си твърдост и сила,
а пътувам навътре и клатя се,
не нарочно,но не и насила.
Дурго нямам,животът ми даден е,
а сърцето само си избира.
В любовта няма нищо за крадене,
ражда се или умира,
ражда се или умира,
ражда се...умира...
Виждам само звезди и небе,
тъмен цвят,но ми носи наслада!
Самотата ти не ще умре,
красотата ти дебне в засада!
Цял живот се опитвам да вадя
от сърцето си твоето жило.
А отиваш си толкова млада,
не нарочно,дори и насила.
6 comments:
Рибииииииии!!!:)Трябва да излизаме по-често,влияеш ми по много позитивен начин и се чувствам разбрана :)Мда не може десетилетията и астрологията да не ни са се отразили,пък и човек не може да избяга от маймунско-папагалската си природа...А за Милен Фармер-харесвам я от 1992година,тогава я чух за първи пън :)Невероятна е просто...
Така си е, трябва. Не че ще бъдеш разбрана, но и самото чувство не е малко :). А за Милен Фармер - ще замергнеш ли с някой диск, че имам само една песен?
Ами не :( Аз я слушам от youtube...може да сложа в блога си инфо за нея утре или в другеден :)
Очаквам. Знаеш колко ме мързи да свърша нещо сама :)
Уф!
Мернах някъде из редовете ти "Цонко-президент!" и си изкарах акълищата. На второ четене чак се успокоих, че не съм аз. Надявам се да обявиш амнистия и за другите двама доблестни мъже, които така лекомислено запрати към помийната яма с двама гвардейци отпред.;)
Ама не е така - в смисъл не че Президентството не е помийна яма, аз като градско чедо не съм виждала такава в плът и кръв и други телесни продукти и затова не съм експерт в областта. Просто за мен това да предложиш някого за президент с възгласи като ЦОНКО ПРЕЗИДЕНТ!, но с никакви по-сериозни стъпки, си е признание за добре свършена работа. Една от метафорите, дето май само аз (и хората около мен :) са свикнали. Ама че съм елитарна :).
Post a Comment