М.Т.

Ако някой се чуди кой е най-големият карък на света, то този пост би бил голямо облекчение за него, тъй като ще спре душевните му търсения и ще му осигури така необходимия нощен покой. Най-големият карък на света съм аз.

А ако някой се чуди кой е решил последната, десета задача на предварителния изпит по математика в СУ, мога също да му гарантирам знание и спокойствие, а именно - този някой също съм аз.

А ако някой си зададе въпроса, как аз мога да съчетая в скромната си (и все пак самодоволна) личност предните две достойнства, може да погледне следващия абзац и да намери отговор на терзанията си.

Защото, ако някой се чуди кой може да е толкова тъп, че да не прочете условието на лесна задача и да я реши с грешно такова, може да спре да се чуди. Пак съм аз.

А ако този някой е много любознателен, може да се зачуди дали нашият герой М.Т., иначе казано аз, е достатъчно тъп да направи същото и на следващата лесна задача... ами да. Толкова тъп е.

И когато изникне въпросът, така де, ако изникне нужда от отговора на въпроса защо му е притрябвало на най-големия карък да решава задачи със сгрешени условия, отговорът е: Защото може.

Ако някоят, който е условен адресат на целия този пост, се окаже наистина любознателен или просто мазохистичен, може да се зачуди също и с какво ще остане в историята моят велик класен Цонко Цонев. Ами естествено с Цонковизмите, великите сентенции на този брилянтен ум. Тук няма ирония.

И понеже съм вече убедена в любознателността, ще изтъкна и връзката между цонковизмите, задачите и каръците, а именно личния си любим Цонковизъм:

"То с вярно условие всеки може да реши задача. Работата е с грешно условие да я решиш - тогава вече си майстор."
Цонко Цонев

А на въпроса защо съм решавала четвърта и пета с грешно условие - ами, защото мога.

И последният, но не по важност отговор: М.Т. stands for Марко Тотев.