...защото сънувам

Нямам думи, а това не ми се случва често. Нямам думи, защото, ако процесът на осъзнаване, разбиране на мисъл е всъщност този, в който я обличаш в думи, то аз не осъзнавам, не разбирам какво се случва и защо се случва на мен, мога единствено да знам, че това е сега, това се случва сега, и ме изгаря отвътре, с огъня на абсурдното безпричинно и обосновано щастие. Това е сега. Сега, което още преди момента на изричането си е станало минало, сега, което, макар и отминало, носи още от абсурдното щастие в следващото сега. Някой да ме разтърси, защото сънувам. Всъщност не - не искам да се будя. Осъзнавам края на съня, както и осъзнавам, че ще се събудя с широка усмивка, която ще остане на лицето ми до следващия сън или кошмар.

Нямам думи, от вече дванайсет часа тленното ми аз излъчва словесен поток, а аз се рея няколко метра над него, обикаляйки в нирваната на муха около абажура. Нямах думи, когато звънеца на вратата иззвъня и както бях по юнашки потник и скъсани дънки можах само да падна бавно в едно чувство, бавно, както често ми се струва по вътрешния ми часовник, когато измереното в удари на сърцето време се проточва просто защото то, сърцето, тупти и ще изхвръкне през гърлото. Мисълта се продължи, все още зад съзнанието, извън думите, няколко десетки удара по-късно тя някак успя да се вмъкне в тесния, крив и неудобен словесен калъф. Те бяха дошли.

Те си тръгнаха. И отново сякаш влакът се влачеше по гарата, взимайки разстоянието между две траверси за толкова много удари на сърце. Синият влак, зелените седалки, синьото небе, зелените листа, и изгревът, който позлатява. Те си тръгнаха, както бяха дошли, откъдето бяха дошли, и ме изпълниха с щастие, тихо, недоспало, мълчаливо извънсловесно щастие. И ни изпълниха с щастие, тихо, недоспало, откровено философско щастие.

И ако Математическата гимназия ми е дала нещо, то е този лагер и тази песен, малко плоска, стара и тъжна, но толкова любима.



Staind - So Far Away

This is my life
Its not what it was before
All these feelings I’ve shared
And these are my dreams
That I’d never lived before
Somebody shake me
Cause I, I must be sleeping

Now that we're here,
It's so far away
All the struggle we thought was in vain
All the mistakes,
One life contained
They all finally start to go away
Now that we're here its so far away
And I feel like I can face the day
I can forgive and I’m not ashamed to be the person that I am today

These are my words
That I’ve never said before
I think I’m doing ok
And this is the smile
That I’ve never shown before

Somebody shake me
Cause I, I must be sleeping


I'm so afraid of waking
Please don't shake me
Afraid of waking
Please don't shake me