За смъртта и Нирвана.

Говорих преди за баща си. Онзи ден говорих с него за смъртта. Когато неговата баба починала, баща му, тогава около педесетте, казал, че е настъпил неговият ред. Баща ми се опитал да го парира със стигаглупоститате, но дядо ми отстоял. Казал, че няма да е точно сега - може след десет, двайсет, петдесет години, но важното е да се спази този естествен ред - децата да погребват родителите си, а не обратното.

Днес разбрах, че Дарина е починала.

Имам свое мнение за справедливостта, което не смятам да излагам тук. Изразът "не е честно" следва да се употребява в първите десетина години от човешкия живот, след което индивидът трябва да осъзнае, че всъщност няма "честно"-ст. Понякога нещата се случват, не защото човек или бог е решил така, нито защото много човеци или богове са предизвикали това несъзнателно. Нещата просто се случват, а ние търсим между тях причини и следствия, и когато не открием в множеството на "причините" вина толкова тежка, колкото сполетялото ни нещастие, възкликваме, че не е честно. Няма честно, няма морално, няма добро. Има неща, които се случват, и хора, които ги мислят в своите тесни морални категории.

Смъртта е естествена. Всички я преживяват - каза тогава баща ми, но аз го поправих, че на всеки се случва. (Глаголът "преживявам" за мен носи друг смисъл.) Но не мисля, че има ред в нея, просто защото по-често се случва деца да погребват родителите си. Там няма ред, няма време. Тя се случва накрая, определя края. Какъв рай - казва често дядо ми, бащата на баща ми. Какъв рай, когато си под земята и те ядат червеите, когато не можеш да гледаш слънцето и да дишаш въздуха. Какъв рай - раят е тук, на земята. (А дядо ми никога не е бил богат.)

You'll get pie in the sky when you die! (That's a lie!)

Днес се върнах за малко във времето, когато пишех есета, поне пишех повече. Помня, че тогава - преди около две години, писах за евтаназията. Че човек умира, когато спре да може да изразява себе си, когато загуби не само способността да се движи и да се облсужва, но и да говори, да комуникира по всякакъв начин. Без значение, че органите все още функционират, все още биват поддържани, този човек е мъртъв за човешкия свят, защото животът не е в биещото сърце, а в идеите на човека и в обмяната им с тези на другите хора. Когато човекът спре да общува, в най-широкия смисъл на този глагол, той е мъртъв.

Тогава не бях я чела. "Джони грабна пушката" на Долтън Тръмбо (ревю за филма). Тогава не бях виждала смъртта на близък. Сега не знам какво да мисля за евтаназията, за смъртта. Логичното мислене е лесно, но когато придобиеш опит, често знанието от опита влиза в противоречие с чистата логика. Kill me - туптеше Джони с тила си по възглавницата, дайте ми отрова, да умра - говореше умиращата жена.

А днес за първи път от Х години слушам Нирвана, тъжно ми е и навън вали.