Парфюмът - Патрик Зюскинд

Всъщност чух за книгата преди филма, излязъл през есента на 2006, но ми отне доста време да стигна до нея. Доколкото знам, има и по-ново издание, това, което ми попадна е от 1988 с корица като тази, но черно-бяла, и с меки корици. Глътнах я за два дни, и успях да изгоря пет варени яйца, занесена в четенето й. (Едното от тях дори е експлоадирало в мое отсъствие и се наложи да го чистя от стените, абсорбатора и печката). Така че книгата е всичко друго освен безинтересна.

Пълното заглавие е Парфюмът - историята на един убиец, и, изненадващо, книгата се занимава с парфюми и убийства, свързани по красив начин. Много смърт, герой-сериен убиец, който, освен че възприема света чрез обонянието си и забелязва, проследява с интерес дори миризми, които за други са неприятни. И няма своя собствена, човешка миризма. Мирише ли главчиката на новородено на карамел, на хубаво? И си запях Miracle Drug на U2, които покрай бати си остават стара любов - неръждавейка.

Freedom has a scent
Like the top of a new born baby's head


Красиво - ритуалните убийства, опиянението от пренебрегвано сетиво, посвещението на цел, постигането й, и отказването от нея, или по-скоро разочарованието и намирането на смъртта в нея, смърт от любов, в един необичаен, несладникав вариант. И няма happy end.

Предполагам, че като изгледам и филма, ще пиша пак.