Върнах се.

Върнах се.

И колкото и да имам за разказване и колкото и да ми липсваше компютърът тези дни, сега съм си вкъщи, уморена, изчерпана и в общи линии бездумна. А снимки още нямам, може би след ден-два и това ще се уреди. Дотогава, за да компенсирам онова с грозните снимки (и за да предизвикам още малко смях на мой гръб :) , почерпвам с това:


Това ако не е усмивка за милион долара, аз съм ряпа, или поне се хиля като такава. Снимката е от серенадата на Цонко, моят (вече бивш) класен по-миналата сряда, хмм, 17-ти? А това? Това е Цонко, кандидат за президент :).
С малко пипване на снимката ще изглежда по-готин и от Жорето Първанов, и ако същият имаше конституционното право да се кандидатира за трети мандат, би загубил позорно.

Така де. Днес ходих на ортопед, и, естествено, не ми назначи МРТ (ядрено-магнитен резонанс). Оказа се, че щракането, което чувам, е резултат на това, че когато капачката била халтава (и излизала от мястото си), не се е триела в костта под нея, а когато ми зашили сухожилието, станала по-стегната и съответно се триела и щракала. Което не прави самото щракане по-приятно, но поне го обосновава някак. Утре ще ходя на рентген, профилактично :). И трябва да се сетя да попитам дали ще продължава да боли и да се надува и докога :). А иначе ортопедът, доцент Васев от Старозагорската Окръжна, е адският як ортопед, препоръчвам го на всеки, който по някаква случайност се размаже отвисоко или претърпи друг подобен сблъсък с гравитацията. Не че не препоръчвам да се избягват сблъсъците изобщо, но поне аз засега не съм изнамерила ефикасен начин за това.

Искам Кени да се оправи. Искам.

Днес започна моето лято, моето и на повечето други кандидат-студенти. Ще видим какво ще излезе от цялата тази работа, надявам се да е както го мисля, защото тържествено обещах ако вляза в УАСГ, да си отрежа косата. Живот и здраве ще се виждаме наесен ла гарсон или поне а-ла-патиланчо.

Пристигнаха ми първите снимки. Отричам да имам овца в чантата и моливи в косата, който твърди подобни неща е подъл инсинуатор :).



P.S. Овцата, която не ми е в чантата, се казва Пафи и обича да пътешества с разни хора :).