нормално

Защото без значение какво ми казват и колко се съмняват в мен, аз няма да се откажа от убежденията си и ще ги преследвам докрай.

Защото без значение какво ми казват и колко се съмняват в мен, аз няма да се откажа от убежденията си ище ги преследвам докрай.

А всичко започна с родителите и децата, или всичко завърши с тях, когато те зариха със себе си всичко преди тях и напираха да бъдат изказани, преди да полетят нататък през петнайсетте минути на незначителната си слава. Всичко завърши с родителите и децата. Не е хубаво да нямаш родители. Предполагам. И не е хубаво да свикваш с това и да живееш с болката, която повишеният ти толеранс към нея не допуска опасно билзо. Не е хубаво, веднъж отвикнал, да привикваш пак, да се учиш на компромиси с това, на което държиш, на разчитане на това, с което можеш да се справиш сам, на грижа, без която би продължил да живееш. Необходимо и достатъчно - както казват в дебелите книги със задачи. Необходимо зло - но добре е да е по-малко от достатъчното, от всичко, от всичко да вземаш само необходимия минимум, критичния минимум, без който самото ти съществуване би било под въпрос. Защото излишъците създават проблеми, излишъците пречат. А щом може, щом си, щом си жив, значи е достатъчно. Не е хубаво да превишаваш дозата, дозата хора, дори напротив, като успокоително тя постепенно намалява, докато не почнеш да се залъгваш с плацебо. Дозата хора. А когато получих свръх- , лечението се върна месеци назад.

Свръхдоза хора. Свръхдоза родители.

Днес говорих много - и беше приятно, и бих била заредена, но не съм.

Никога няма да бъда родител. Няма. Няма, няма, няма. Освен насаденото, отгледаното, поливано-косено-двестагодишното убеждение, че такатрябва, нищо не ме подтиква към обратното. Мисля си как трябва, за да получиш тази чест, да преминеш изпит, драконовски като, не знам, дракон, изпит, с който да се докажеш зрял и отговорен, готов и решен, и достатъчно несериозен. И си мисля, че не трябва, защото самата готовност отрича непринудеността, защото предсказанието превръща чудото в реалност, преди да се е случило, и те оставя да избереш дали да го убиеш. В зародиш. Или в плод. Няма да бъда родител, дори да стана субект на глагола родя. Няма нужда от родители, няма нужда от защита. Това е много над необходимото, над достатъчното. Човек остарява, откакто се роди. Човек е сам, откакто се роди. И илюзиите му не променят това. Хората не са необходимост, няма достатъчно количество от тях, само прекалено, или никакво. А никакво е също лошо.

Мисля си как не се чувствам готова. Много често, всъщност, след като неестествено са ме хранели, след като храната ми е спряла да излиза от телата им. Много често, след като са ме предпазили от нещо, което не би ме убило. Barely, както казват англичаните, едвам, замалко, но бих била жива. А това е необходимо, следователно достатъчно. Не се чувствам готова. И все пак съм достатъчно силна да отблъсна пазещата ръка, хранещата ръка. И го правя, макар че боли, макар че ме е страх. Трябва да престанат да бъдат родители, все някога. Макар че ме е страх. Макар че ме е страх.

Рудиментарният пубертет в мен започва да гъргори Н-то от "не" още преди да съм чула края на изречение. Ннн-н-ннн-н. И понякога само това успявам да кажа, защото някой друг взима думата. Н-нн-ннн. Неодобрително, необосновано, несловесно н-ннн-н-н. А понякога премислям и оценям, и казвам н-нн-н-н и го имам предвид, с цялото значение на отрицаващата буква, въпреки че ме е страх. Въпреки че ме е страх.

Защото каквото и да ми казват и колкото и да се съмняват в мен, аз няма да се откажа от убежденията си и ще ги преследвам докрай.

А нормално е това, което е масово. Нормата е стандарт, образец на манифактура, на маршируващ към месомелачката човек. Нормалността се променя заедно със света, според масата. Ще видим ние кой е обратен като станат повече от нас. Нормата се променя, а аз, аз мога и да не се нося по нея като намагнетизирана игла в чаша вода, като прашинка по вятъра на Канзас. Въпреки че това се очаква от мен и въпреки че ме е страх.

Защото каквото и да ми казват и колкото и да се съмняват в мен, аз няма да се отказвам от убежденията си и ще ги преследвам докрай.

Докрай?