Най-грозната снимка ЕВЪР

Ами този блог не се хвали с изобилие, нито с качество на фотографиите. Част от причините са технически - нямам апарат, а и фотографията не ми е чак такъв гъдел, че да събирам пари и за това. Другата - някак си на върви да поствам снимки на хора без да ги питам, следователно работим със собствени мат'риали, в случая със себе си. А от всяко дърво нито свирка, нито снимка не става. Тази досадна увертюра цели просто да ескалира напрежението преди обявяването на тазгодишните номинирани за златни малинки снимки в категорията "портрет на Марта".
А именно:

And the winner is...


Мисля си, че третата е моят личен фаворит и дори факта, че успявам да разпозная себе си на нея ме кара да копнея, лелея и прочее по онова за съжаление невъзвръщаемо време преди себесъзнанието. И убива всяка носталгия, която поводът - първата серенада през живота ми би могъл да причини. Чаках снимките, за да илюстрирам назряващия ревлив абитуриентски пост, а когато ги получих, се задавих от смях. Левентът от снимката е Славян, комъто дължа повечето от тези прелестни фотографии.

И за десерт ето една, която харесах, убийте ме с камъни.