Балади и разпади - Георги Господинов

Както с повечето големи любови, и тази закъсня. Последната среща с него в Ямбол беше организирана (по мои спомени) през есента на 2005, време, когато, заровена в една лична драма и един развод, не бях започнала да чета книги, книги изобщо. После ме връхлетя Естествения роман и всички паралели, които обсебеното ми с дреболии съзнание откри със своя опит, направиха Г.Г. писателят, пишещ за мен. Лютеницата и един прокрадващ се в някой книжен ъгъл Безистен бяха битието, определило това мое съзнание, може би и неговото.

Стихотворенията му открих по-късно. (и ако четях задните корици, онези с неземните рецензии на хората, звучащи по-сложно устроени, отколкото са, не бих стигнала до страниците изобщо). Стихотворенията му открих по-късно като рисунки с думи върху лист и толкова много (тракийско) поле по листа, че да дишат свободно. Само в "Мечо Пух" преди това бях срещала елхичка от думи. Скици с молив от думи, повторени после със сух пастел и туш в някаква странна смесена техника от думи достъпни, бих казала дори евтини, ако тази дума не беше се обезценила съвсем. Думи, по-близки и затова по-достигащи от тези по кориците. Думи, странно срещнати в една връзка, която само философията (на Силвето, не на Киро), свързваща всичко с всичко, би могла да търси значения. Значения не вложени, а получени в последствие от красивите (тук ако бях учила литература бих казала) оксиморони, нетипични съчетания.

И пак това битие, колко обичам тази си дума, пак детските спомени, случващите се, но непризнати неща, кенефите, случващите се, но неотбелязани неща, мравката по зида, мухите и опаковките от вносното, сантименталния соц на пост-бригадирското, така де, на четирийсетгодишните днес, перестроени в средата на живота си и днес малко безпътни, вшироко екзистенциалния смисъл на думата, заради надвисналата критическа възраст :) . Да, и мъжете. Живеем във велико време, в интересно време, където всяко малко нещо е достойно за възхвала. Битовизмите се превръщат в оди.

Котка

Невинна си като дете
което беси котки
по дърветата
напролет
в
и
с
я
върху
усмивката

с която си от

. и
. в
. а
. ш

(от Лапидариум)


Girl

Кой ще чуе моя разказ за това момиче

Полягаш до момичето, което
е лягало с момчето си, което
е лягало с момичето, което
е лягало с момчето си, което
е лягало с момичето, което

Полягаш приобщаваш се към всички

Виж цялата вселена е в леглото ти
Ах колко общество в едно момиче.

(от Черешата на един народ)


Разпускане на любовните армии

Тя запали цигара по онзи нчин
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове,
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказващи любовта.

О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.

(от Писма до Гаустин)


Според корицата на книжката правата върху стихотворенията са собственост на автора и на издателство "Жанет 45".