планове

И най-добрите планове на мишките и хората понякога се объркват.

И този ден започна прекрасно, с наспиване и с кафе на терасата в компанията на Ремарк и миризмата на липи, толкова гъста, че да я режеш с нож. Освен липите пред прозореца ми има още една циркония, която през април и май още преди листата е отрупана с яркорозов цвят, и още няколко дървета. Баща ми е посадил повечето от тях заедно с другите новодомци, като се замисля, това е било преди двайсет години, през есента на 1987. Първородният син в пелени, дъщерята - още незачената, апартаментът миришещ на боя и недообзаведен, а дръвчетата - фиданки. Мисля как, копаейки дупките за тях, си е мислел за момента, в който порасналото дърво ще протяга клоните си към терасата на втория етаж и как в топлите пролетни неделни сутрини той ще ги вижда от прозореца на спалнята си, след това ще закусва със семейството си, как ще ни учи да караме колело и ще промива охлузените ни колене с риванол (защото с йод щипе), как вечер ще заспива до съпругата си сред миризмата на липи.

А понякога и най-добрите планове...