Събудих се странно днес, след като почти не бях спала. Беше тежко, горещо, и имаше жътварки. Две. А никога преди не е имало вкъщи. Събудих се рано с намерението да вървим до Кабиле/Кукорево с Рибката ми - тя винаги ги бърка, така че не разбрах кое точно е имала предвид, след като не отидохме в никое от тях, защото тя очевидно спеше.
Така де, по време на здравословната си (!) сутрешна разходка реших да отида до Бургас, метнах се на влака и прекарах целия ден там сама. Никога не бях правила нещо такова, но очаквам да се повтори. Беше страхотно. Губих се в някакви панелни комплекси, в които миришеше на море, видях блока-вълна, такъв един.. вълнообразен :), и току изникваха някакви малки къщички с дворчета. Имаше и бира и плаж, и Хеликон и две книжки - събраните стихчета на Георги Господинов, от които бях чела всчики освен първата стихосбирка хм... Лапидарум, но все назаем от познати. Другата - роман на Кристин Димитрова, която ме спечели на едно четене миналата есен в Ямбол (и със стихотвирението за жаждата на великия... (забравих му дългото заглавие) за безсмъртие, което гласи: иска му се, ама няма.) И съответно щеше да има и влак в 15.30 към къщи, ако ми бяха стигнали парите. Но уви, с календарните експреси, за които местата във втора класа са свършили, нещата не винаги стават, както ни се иска. Наложи ми се да пътувам в нелегално такси, (алтернативата ми беше да чакам четири часа на гарата) но някак си оживях, за да разкажа. И да донеса мидички, които, както всичко, събрано на Еньовден, сигурно са лековити :) Или поне изпълняват желания. (Хайде, мидички чудесни, никога да не поресна!)
Още не мога да повярвам, че мога да си случа нещо такова. Бих могла да си го случвам всяка седмица, всъщност.
No comments:
Post a Comment