прозорец

Пиша, защото съм четена. Не публикувам, защото съм четена. Много постове, запазени на чернова. Много написани, както ги чувствам. Защо го правя. Ако не съм си отогворила на този въпрос в началото, е малко трудно да го правя сега. Ако кажа всичко това, ще получа думи, които съм чела вече в десетки блогове. Ако променя думите, ще се опитвам да бъда оригинална, защото съм четена. Четена не като бестселър, дори не като нещо с меки корици, забравено в тоалетната. Няма я абсолютната анонимност, с която изхвърлях личността си в открития космос с нищожен шанс да срещне други. И това ме радва, просто ми трябва време да си прескоча бариерите, да започна да пиша, което ме тревожи, и да спра да пиша, за да отчитам дейност.

Винаги съм мразела бани и тоалетни с прозорче. Варосано прозорче, но отворено, вечно отворено. Изливаш, каквото ти тежи на душата, но винаги я има възможността да бъдеш видян. Всяко есе, всеки свободен текст, който напиша, е като прозорец в тоалетната. Разкрива много от това, което не искам да покажа, което ми тежи, но е прекалено неприятно за споделяне, много от това, което надзъртащия през него не би искал да види (ако обърка прозорчето на банята с това на тоалетната). А този блог все повече се превръща в прозорец към баня, към приятната лична част, докато нелицеприятната се скрива някъде, в нужника в ъгъла на двора или пък се стиска вътре в мен докато започне да боли.

И все пак докато живея, се наслаждавам на мисълта как ще описвам живота си тук.