Нали беше Еньовден вчера, вечерта излязохме да ходим боси по трева, която впрочем бодеше, четохме книжката на Господинов, която още ми беше в торбата и за малко спряхме времето в градинката пред пощата. Беше почти прекрасния край на един прекрасен ден, прекрасният край дойде с дванайсетчасовия сън след това, без да олигавя и смачкам книжката, до която заспах. Чист късмет. За да се събудя тази сутрин и да изхвърча през банята към срещата ни със Силвето и едно кафе под дебела сянка. Силвето, за незапознатите (които като такива трябва да са много нещастни) ни беше учителка по философските предмети за три години. Разговор за книги, филми и общи познати, за изпитите за архитектура в УАСГ и за толкова още неща, че само помня часът, в който въртях между пръстите си празната чашка и се усмихвах на нещо, което не разполагам с думи да предам.
Тръгнах да се боря с вятърните мелници на банките, потече ми кръв от носа, продължих да се боря с мелниците. Не вярвах, че е възможно човек да гледа човека по-неприветливо от банков чиновник мен. Може. Банков чиновник мен с памук в носа. От петте сметки, за които писах, закрих само сметката без карта (от лихвите й спечелих 11 лв, кой е като мен!). От тази в Експресбанк (които нещо не ме кефят, преведох парите за изпитите в Софийски - два изпита, английски и първата математика, но ми казаха, че сметката, по която днес има активност, може да се закрие чак утре. My ass. Аз утре май пак ще отида. Лошото е, че сметката при тях е единствената, за която не се взима онази месечна такса от 0.50 или 1 лв, което прави 6/12 лв икономия годишно, или поне не ме задължава да я закрия - мога да си я държа празна колкото време искам и да забутам картата някъде, за да не ми къса портмонето заедно с другите три (ГРР!). Ще реша. Две от трите сметки трябва да отидат и май ще запазя само тази в ДСК.
Още една задача за утре. Ще ходя при личния си лекар за направление за оториноларинголог, така де, ушно-носно-гърлен лекар :). През последната седмица сигурно двайсет пъти ми тече кръв от носа заради жегите и противната хрема, остатък от Пласибо-настинката, поради която звуча, не само изглеждам, като тръбящ слон на водопой. Само му завиждам за опашката и ушите, с които бих гонила поне противните комари, пък може и пъртупите. Пък и тая дебела кожа, колко комари биха си счупили мижавите хоботчета в нея, нях-нях-нях (ехидно злорадо междуметие). Така де, преди година или две пак ходих на УНГ и ми маза носа с нещо, калциращо капилярите и нямах проблеми дълго време. А не искам да блопна голямо кърваво петно на изпитните си листи на четвъртия час и да ми се наложи да преписвам всичко. Гадни скачени листи.
А и току-що ядох най-невероятната плодова салата на света, от праскови и пъпеш, от онези зелени-и-сладки-сочни-леденостудени пъпеши, които така обичам. Ням-ням. И отивам да пия и витамин С, за стените на капилярите!! (Кой знае колко са им дебели капилярните стени на слоновете, ако през хоботите им течеше същия процент кръв, който през моя нос, биха умирали за минути, нали?)
No comments:
Post a Comment