Най-доброто, което може да направи човек, успешно издържал изпит по математика в Софийския университет, ако, разбира се, пренебрегнем оксиморона математика-добро, е да влезе във ФМИ. И ако съдя по миналогодишните минимални балове за момичета, би трябвало балът, формиран с оценката от предварителния изпит(за която вече писах) (29.40) да ми е достатъчен.
Носи се грозният слух, че "университетите стават автономни", който служи за оправдание на почти всеки произвол и злоупотреба с бедните кандидати и студенти. Именно бедни, защото злоупотребите са предимно финансови. Бях свикнала с мисълта за такса (в Софийски) от 15 лв за първия изпит и 10 за всеки следващ, или 35 лв за три изпита - английски и два по математика. Новото двайсет, по-скоро новото шейсет - по 20 лева ще ми струва всеки изпит, а за да ми признаят оценката от предварителния изпит, дори без да се явявам на редовен, трябва да платя таксата - което прави четирийсет лева за един изпит по английски и почти приравнява Софийски с кръвопийците от УНСС (които аз не одобрявам), искащи 50 за изпит. WTF?! Мисля,че тази глупост не е направена с цел печалба - така всеки ще отиде само на абсолютно необходимите изпити. Може би искат да си намалят труда за пазене, администриране и късане на хората с чисти двойки, които отиват, "за да се пробват". И все пак ми се струва много. Аз планирам да се явя на единайсет изпита - с архитектурата нямам избор, защото на едното място са четири, на другото - пет. Плюс двата в Софийски, на които ще се явя, така и така си ги плащам. Което, ако нещата се развиват, както са тръгнали, ще ми струва 220 само за таксите - отделно парите, които ще хвръкнат за пътувания до София и хотели/общежития. Well, shit.
Имам план за справяне със ситуацията. Включва закриване на петте ми банкови сметки. Кога пораснах толкова, хващам се да се питам, че да притежавам пет сметки, четири дебитни карти, три от които Visa Electron. Със завършването сопалям (обичам тази хубава българска дума) сопалям банки се изредиха да ни дават карти с по 20 лв в разплащателна сметка с тайната надежда да им (о)станем клиенти доживот или поне да не си изтеглим парите и да продължат да си цоцат таксата за поддържане на сметката. Не са познали. Първата карта, на Експресбанк, ще си замине още в понеделник. На нея ми превеждаха стипендиите последните две години, обаче откакто банкоматът им ме завлече с 20 лв, според касиерката НОРМАЛЕН софтуерен проблем, който до днес не е оправен, съм на мнение, че са посерковци. Втората карта, за детските, ще се наложи да задържа. Поради друг НОРМАЛЕН софтуерен проблем решението за детски важи до септември, седем месеца след като станах на 18 и четири след като завърших училище, така че ще си изчакам неполагащите ми се пари. Сметката без карта също заминава. Имам дилема коя от другите две да махна - ДСК или Райфайзен, ще се заровя в условията на договорите, и ще реша. Watch out, банки, here I come!
4 comments:
Права си за банките, особено като се има в предвид, че това с депозитите и разните му там дебитни карти е само пяната на боб чорбата. Скоро научих, че наследниците носят солидарна отговорност за погасянето на кредити теглени от скоропостижно споминал се роднина. Ето какво може да се получи на практика а вие решавайте дали е справедливо. Някой е теглил кредит в размер на 20 000 лв. без поръчител или друго обезпечение (напълно възможно само с доказване на доходи), няма застраховка и т.н. Човека си ги изхарчва за разни глупости но не и за нещо дето после може да се продаде и в един тъжен момент ти се явяваш наследник, както и длъжник на банката с 20 000 лв. Та питам се след като се разрешва тегленето на такива големи суми без обезпечение каква вина имат наследниците за това. Освен да си припявам старата песничка "питам и отговор не искам".
И нещо ни в клин ни в ръкав, но ще го постна тук понеже не видях мейл за връзка. Много странно стигнах до този блог, излезе ми като резултат в търсене на google по ключови думи "парфюмът", "зюскинд", чел съм книгата преди 10-тина години и исках да видя нещо за филма. За сетен път се убедих що е то ирония на съдбата, от хилядите страници на темата попаднах на автор на блог (при това добър) от Ямбол и ако съдя по снимките съседката от горния етаж ти е преподавала по английски. Wondeful and small world :-)
nikolai.terziev@gmail.com
А защо никой не се оплаква, когато наследи къща, кола, влог в банката? Това се приема за нормално и почти необходимо - човек не смее да умре, ако не е обезщетил поне собственото си погребение, а и две-три поколения роднини. Така че наследяването според мен си е напълно в рода на нещата: получаваш пълния комплект -както бялата синеока котка своята глухота. Но тук се отнесох.
Поучих се, вече мейлът ми стои вляво, под снимката. Време беше.
(И ако ви е изпадал латекса от тавана, нямам нищо общо :)
Без да задълбавам темата много, искам да поясня, че принципите на всяко едно законодателство са ненанасяне на вреди, щети и т.н. на друг човек дори и по косвен начин. Затова има правораздавателни органи ако някой го направи да бъде санкциониран. Та мисълта ми е, че ако някой се спомине без да остави наследство не ощетява никого, в другия случай според мен лично се нарушават основни обществени принципи. Ако логиката "получаваш пълния комплект -както бялата синеока котка своята глухота" е валидна то нека роднините да доизлежават оставащите години затвор на престъпниците и разни тем подобни екстри свързани с наследството.
И аз не искам да задълбавам, но искам да отговоря. Което е трудна симбиоза, съжалявам, ако кривна към едната крайност.
Разбирам примера ти за затвора, да, така не би било честно, така дори би било кофти, но ако законите се създаваха от близките на убития (примерно), предполагам, че всички роднини на престъпника биха носили наказателна отговорност. Понеже правилата за заемите се създават от банките, които се водят, основно и оправдано, от своя търговски интерес, наследниците поемат финансова отговорност за задълженията на роднините си. Друг е въпросът дали това не противоречи на държавните закони, които (на теория) са над всякакви фирмени правила.
Специално при заемите е добра комбианцията със застраховка живот, за да се избегне прехвърлянето на финансовата отговорност на наследниците.
А че банките са кофти работа (и че не искам да ставам икономист) се уверих от първа ръка този следобед. Колкото по-малко работа си създаваш с тях, толкова по-добре.
Post a Comment