Официално е. Днес ни раздадоха дипломите. Отличен 6.00. Книжка. Натокана тълпа, прочувствено говорещ шеф.Официално е. И като фронтовак, завърнал се у дома, се питам: и сега какво? Запълвам си дните трудно, с болести и задачи, и може би ще изляза тази вечер да почерпя нашите, поотделно.
Не съм вярвала, че ще стигна дотук. Винаги съм си мечтала за следване и работа, като по-малка за брак и деца, но не съм очаквала, че ще държа в ръцете си своята гимназиална диплома. Истинска. В онези твърди псевдокожени корици. С моята снимка върху нея, грозна и криво изрязана. Всяко крънкане на оценка на края на срока, всеки час, избяган в кафе или в парка, дори онзи по английски, когато ми беше тъжно и Криси избяга с мен. Има ги отчетени в хорариума, има ги в оценката, има ги напластени в мен. (Ogres are like onions. They have layers.)
Сега какво?
4 comments:
Сега...
Университет, работа, съпруг, деца, внучета, пенсия и спокойно и блажено доостаряване... Безкрайно много проблеми, безкрайно много грижи, безкрайно много щастливи моменти...
...Предполагам...
Нещо много дълго, но хаха: блогът си е мой. От Trainspotting.
"Choose Life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television, choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers. Choose good health, low cholesterol, and dental insurance. Choose fixed interest mortgage repayments. Choose a starter home. Choose your friends. Choose leisurewear and matching luggage. Choose a three-piece suite on hire purchase in a range of fucking fabrics. Choose DIY and wondering who the fuck you are on Sunday night. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit-crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth. Choose rotting away at the end of it all, pissing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked up brats you spawned to replace yourselves. Choose your future. Choose life... But why would I want to do a thing like that? I chose not to choose life. I chose somethin' else. And the reasons? There are no reasons. Who needs reasons when you've got heroin?"
Не, не ми е чак толкова тъжно, просто цитатът е красив, филмът е красив.
Трейнспотинг рулз именно защото има много истина, а правилните хора намират истината красива.
(Това беше по повед едни приятели, които харесват филма, но не разбират истината, но се получи и като лек комплимент.:)
И за пореден път - не се притеснявай, всичко се нарежда самичко по най-добрия начин. Това е сигурно и проверено. Лично.;)
Красиво е, когато не е важно, че е отречено, когато не те е страх да отчетеш странната красота.
И се нарежда, когато не е важно, че пътеката ти е непризната, когато не те е страх да опиташ.
Всичко.
Трябва по-често да си го повтарям.
Post a Comment