отричахме гравитацията
сега сме привлечени в своята собствена, преди да се отблъснем задълго
Работихме
сега танцуваме
танцувахме
сега ходим, трудно.
бяхме щастливи
сега сме щастливи
бяхме заедно
засега сме заедно,
ширехме се
но обувките започват да ни стягат
имахме свобода в нощния въздух
а сега сме скрили своето щастие под грима
за да прекарваме безсънните си нощи необезпокоявани
и да посрещаме изгреви
тръгвахме си лятото с юлския изгрев, за да се върнем наесен.
сега си тръгваме.
4 comments:
Хубаво е, както беше хубава и предишната редакция, която тихичко подмени :) Не знам, коя ми харесва повече. Мислеше, че няма да забележим ли? Следите остават (винаги, докато има кой да чете)... ;)
А когато историята се променя, истината се променя и започваш да се чудиш дали, което си видял, е било. Аз друга редакция не помня :). Не, наистина :)
Мдааа... Нещо често взе да ми се случва - четеш и мислите за написаното потичат като субтитрите на филм, отгоре върху картината, понякога ти пречат, понякога се зачиташ в тях, понякога губиш границата. Би било досадно, но удивителното е, че на хубавите текстове субтитрите всеки път излизат различни! :) Което променя историята, а тя - истината... и нататък го знаеш. :)
Странно е как успяваш да забележиш и реалността под субтитрите (които често имат тенденцията да я скриват).
Post a Comment